О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 06.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4041 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от МБАЛ “П” А. Стара Загора против решение № 169/13.06.2008г., постановено по гр.д. № 692/2007г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 173 от 0.01.2007г., постановено по гр.д. № 2295/1999г. на Старозагорски районен съд. С последното солидарно са осъдени С. К. Д. , починал в хода на възивното производство на 29.09.2007г. и, заместен от наследниците си В. Н. Д. и Н. С. К. и касатора МБАЛ “П” А. Стара Загора да заплатят на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД на Г. З. С. сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на немарливо изпълнение на лекарската професия от д-р С, причинило на ищеца Г. З. разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо и трайно отслабване на слуха, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 05.03.1997г. до окончателното изплащане и разноски по делото.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че Д-р К. , който е работил като специалист УНГ в МБАЛ “П” А. Стара Загора не е положил дължимата грижа и е проявил груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, в резултат на което е причинил трайно увреждане здравето на ищеца Г. З. – разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо и трайно отслабване на слуха. Съдът е приел за доказани всички елементи на непозволеното увреждане – противоправно деяние, вредоносен резултат и причинна връзка, а презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД за необорена. Тъй като К. е бил на трудов договор при касатора е прието за доказано и натоварване от работодателя, поради което е ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
В касационната жалба се правят оплаквания за недоказаност на противоправността на деянието и на момента на увреждането. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран като основен материално правен въпрос този за “равнопоставена закрила на законово гарантирани субективни права – за правото на пациента на здравна помощ, или на правото на лекаря на професионална независимост и лична свобода при осигуряване на медицинска помощ”. Според касатора, тези права се оказват противоположни, като предмет на делото. Този въпрос счита за особено съществен, поради което обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че разрешаването му е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Г. З. С. оспорва жалбата и изложените доводи за допускането й.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е за “равнопоставена закрила на законово гарантирани субективни права – за правото на пациента на здравна помощ, или на правото на лекаря на професионална независимост и лична свобода при осигуряване на медицинска помощ”. Този въпрос не е съществен, тъй като от разрешаването му не зависи крайният резултат по спора, предмет на предявеният иск. Двете права не са противопоставени и само когато са взаимно свързани и правото на лекаря на професионална независимост и лична свобода при осигуряване на медицинска помощ е насочено, за да обезпечи правото на пациента на здравна помощ можем да говорим за законосъобразно реализиране на права. Противопоставянето им е противоправно, защото не обслужва законовата цел и е в противоречие с характера на лекарската професия и съдържанието на функциите й.
Поставеният материално правен въпрос е несъществен и поради следното: От необорените гласни доказателства и особено тези на Д. – медицинска сестра, работила заедно с К. и заключението на СМЕ се установява проявената от него груба небрежност при отстраняване на ушна кал от ухото на ищеца без предварително третиране с мазни капки и топла мода с помощта на самоделно направена “кукичка”, при което той два пъти изпитал силна болка и реагирал. Противоправното поведение на лекаря се изразява именно в това, че не е използвал трайно установената практика за извършване на тази манипулация. Не се касае за лекарско творчество и проява на лекарска свобода, а за липса на проява на дължимата грижа и хуманно отношение към болния. Доказателствата по делото не сочат на проява на нов метод на лечение, за да се обсъжда въпроса за лекарската свобода и творчество, а за проява на груба небрежност и самонадеяност при дейност, изискваща особено внимание. Грижите за пациента са задължение на лекаря дори когато проявява професионална независимост и творчество, защото неговото лечение и запазването на здравето му са основната цел на тази професия. Затова разкъсването на тъпанчето на ищеца при посещение в лекарския кабинет с оплаквания за остри болки в гърлото, констатирано същия ден вечерта след влошаване на състоянието му при хоспитализиране от дежурния екип в болницата е вредоносния резултат, чието репариране се претендира, а не болки от лечение. Тезата на касатора в изложението не кореспондира на фактическата обстановка по делото, поради което разглеждането на поставеният в него съществен материално правен въпрос не обуславя изхода от спора. Затова касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Освен че повдигнатия материално правен въпрос не е съществен, не е налице и това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Искът е уважен на основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, а по тези текстове е формирана трайна и последователна практика, те не се нуждаят от задължително тълкуване за разясняване на точния им смисъл, или от корективно тълкуване поради промяна на трайно установена практика.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване възивно решение № 169/13.06.2008г., постановено по гр.д. № 692/2007г. на Старозагорски окръжен съд по жалба, подадена от МБАЛ “П” А. Стара Загора
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: