О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 593 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. В. П., П. В. В., С. Д. В., Р. Д. В. против решение № 1* постановено по гр.д. № 920/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 460/13.02.2007г. по гр.д. № 3284/2005г. на Варненски РС в частта, с която е отхвърлен иска на касаторите против В. Ц. С., Е. С. С., В. С. С. и Д. В. И. по чл. 108 от ЗС досежно имот № 448 по плана на новообразуваните имоти с площ 557 кв.м. в землището на гр. В., кв. Владиславово, в м. ”П” на твърдяното основание наследяване от Д. С. С. по ? ид.ч. и реституция по ЗСПЗЗ на основание решение № 79/21.06.1993г. на ПК гр. В.. Същото решение е обезсилено поради оттегляне на същия иск, предявен от същите ищци против ответниците, но на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ с решение № 818/14.09.2001г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците не се лигитимират като собственици на имот 79 по кадастралния план от 1997г. на имотите на бившите собственици до образуване на ТКЗС, въпреки представения нот. акт от 1941г., с който наследодателят им Д. С. С. е признат за собственик на имот, идентифициран под този номер, тъй като в това решение на ПК не са посочени сегашните съседи на имота. Последващото решение № 118/14.09.2001г., с което е определено, че двете части от признатия за възстановяване имот от 3,4 дка и от два дка в м. “П” съставляват част от имот 79 по изготвения кадастрален план през 1997г. не е коментирано, тъй като то е прието като отделно основание за възникване правото на собственост, за което иска е оттеглен. По делото е установено с удостоверение № УІ-19—4/23.10.2008г., че плана на новообразуваните имоти по пар.4к, ал.6 от ЗСПЗЗ е одобрен със заповед на областния управител от 15.12.2003г., но до този момент не е издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на никоя от страните. Въпреки това, съдът е приел, че ответниците доказват, че са трансформирали предоставеното им право на ползване върху имот 448 в право на собственост, защото са налице всички предпоставки по пар.4а от ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Навеждат се основания за допускане по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в изложението към касационната жалба основни материално правни и процесуални въпроси са следните: лигитимират ли се ищците като собственици с решение на ПК от 1993г., в което са посочени граници на възстановения в съществуващи реални граници имот така както фигурират в документа за собственост от 1941г., съставлява ли следващото решение на ПК от 2001г. отделно самостоятелно основание за собственост и може ли отделно само за него да се оттегли иска и налице ли са предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост, ако в акта за предоставяне на ползването не са посочени граници и какво следва да се разбира под “сграда” по смисъла на пар.4а от ЗСПЗЗ.
Касаторите обосновават допускането до касация с това, че първият и последния въпрос са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Р № 762/13.06.2006г. по гр.д. № 380/2005г. ІV гр.о., Р № 1385/29.11.2006г., което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навеждат като основание за допускане и това по т.3 от същия текст, като считат, че разрешаването на въпроса граници към кой момент има предвид нормата на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията й към 1993г. е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационна проверка, тъй като не е налице противоречива практика на ВКС /въпреки, че не е наведено това основание за допускане/ тъй като обстоятелствата по решените казуси с приложените решения са били различни – в първото решение не е имало постройка, а във второто съдът е приел, че не е предоставено правото на ползване по установения с акта на МС ред.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият поставен въпрос – лигитимират ли се ищците като собственици с решението от 1993г., в което има посочени граници на възстановения имот, но така както са посочени в документа за собственост от 1941г. не е разрешен в противоречие с цитираните решения, тъй като той не е бил предмет на разглеждане в тях. Този въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона – чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в редакцията му към 1993г. и за развитието на правото, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. В тази връзка съдът ще обсъди и последващото решение от 2001г. до колкото то не съставлява отделно основание за придобиване на право на собственост. Основанието е винаги правно, а решението е документа, който материализира наличието на това основание. В конкретния случай ищците са твърдяли като основание на правото си на собственост наследство и реституция по ЗСПЗЗ и съдът е следвало да разгледа тези основания, като съобрази всички представени документи за собственост, приложени към делото, съгласно нормата на чл. 188 от ГПК. Този въпрос има пряко отношение към изхода от спора, до колкото определя при тази хипотеза дали е настъпила реституцията по ЗСПЗЗ до влизане в сила на пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, или се изисква издаване на такава заповед на кмета, за да възникне правото на собственост в полза на бившите собственици, или на бившите ползуватели.
Въпросът относно придобиването на правото на ползване от наследодателят на ответниците и дали са били налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, съдът не е обсъдил подробно, въпреки направените оспорвания. В този смисъл решението е в противоречие с практиката на ВКС в цитираните решения, която изисква в това производство да се разгледат тези въпроси, касаещи пасивната материално правна лигитимация. Надлежното придобиване на правото на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване правото на собственост на бившите собственици в съществуващи реални граници за определената по пар. 4а и 4б от ЗСПЗЗ площ.
По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 и т.1 от ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* постановено по гр.д. № 920/2007г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. В. П., П. В. василева, С. Д. В., Р. Д. В..
У. на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 132 лв.в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: