О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 543 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Н. и И. В. Н. против решение № 462/01.08.2008г., постановено по гр.д. № 408 по описа за 2008г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Плевенски РС по гр.д. № 3020/2004г. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 33, ал.2 от ЗС против Г. Т. П. и М. А. П. , починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Т. М. А. и В. М. И., и против П. И. Н. за да постанови изкупуване от тях на ателие за творческа дейност /таван/ със застроена площ 52,22 кв.м. находящо се в къщата, построена в УПИ *Х-9656, стар квартал 105, предмет на договор за покупко-продажба между тях, оформена с н.а. № 1* т.3/31.08.2004г. на нотариус В. П.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено следното: Ищците са дарили на дъщеря си П. И. Н. ателие за творческа дейност /таван/ със застроена площ 52,22 кв.м. находящо се в къщата, построена в УПИ №ІХ-9656, стар квартал 105, с н.а. № 106/23.12.1992г. Тя е продала обект със същото описание на Г. Т. П. и М. А. П. за 11 310 лв. с н.а. № 1* т.3/31.08.2004г. на нотариус В. П. Ищците искат да изкупят този обект, като твърдят, че той не е обособен обект на собственост, а съставлява идеална част от подпокривното пространство. По делото е установено, че ищците са собственици на първия жилищен етаж, учредили са право на надстрояване на втори етаж на други лица и са запазили правото на надстрояване на трети етаж. Реално третия етаж представлява изграден в груб вид, но не покрит тавански етаж, в който са обособени без вътрешни преградни стени тавански стаи. Проекта не предвижда изграждане на санитарни възли към таванските стаи. Квадратурата на оформената таванска стая с тераса към нея на местото на прехвърленото ателие е по-малка, няма санитарен възел към нея и е поставен само временен покрив, а предвидения по проект покрив все още не е изграден.
При тази фактическа обстановка, въззивния съд е приел, че ако от подпокривното пространство са изградени отделни обекти на собственост дори само в груб строеж, то е налице етажна собственост, а не съсобственост, поради което чл. 33, ал.2 от ЗС е неприложим. Ако реално тази обекти все още не са изградени и не съставляват самостоятелни обекти на собственост, в какъвто смисъл са данните от СТЕ, то няма годен обект на собственост, т.е. сд9елката е нищожна поради невъзможен предмет, а при нищожна сделка не може да се допуска изкупуване по чл. 33, ал.2 от ЗС.
В касационната жалба, касаторите развиват оплакване за неправилност на решението поради необосноваността му и нарушение на материалния закон относно извода за липса на съсобственост и наличие на годен обект на собственост.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба основни материално правни въпроси са налице ли е обособен обект на собственост, ако в подпокривното пространство е оформен таван – стая за творческа дейност без санитарен възел и не е изграден все още покрива й и налице ли е съсобственост, респективно може ли да се допусне изкупуване по сделка с невъзможен предмет. Обосновава допускането до касация с това, че разрешаването на тези материално правни въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация П. И. моли решението да не се допуска до касационно обжалване поради това, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба правни въпроси са релевантни към предмета на иска, но по тях не следва да се допуска касационно разглеждане на делото поради това, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Съдебната практика е изяснила и е последователна, че по нищожна покупко-продажба не може да се допусне изкупуване./ в този смисъл мотивите на Р-14/14.03.1977г. по гр.д. № 84/1976г. на ОСГК, Р-442-92-ІV, Р№ 1004/28.12.1999г. по гр.д. № 487/1999г./. По делото е изяснено, че обект – ателие за творческа дейност към 2004г. и към настоящия момент няма обособено нито в груб строеж, нито по архитектурен проект. За да е налице обект на собственост е необходимо той да е изграден в груб строеж, т.е. да е обособен като стени и покрив и това да е констатирано от органите на общинската администрация, съгласно чл. 181 от ЗУТ. Подобни констатации няма, а и на сградата не е изграден покрив. Ако няма обособен обект на собственост, то сделката е с невъзможен предмет. Възможно е да се прехвърля право на строеж за бъдещ обект на собственост, предвиден по одобрен архитектурен проект, но видно от СТЕ и по одобрения проект за надстрояване не е предвидено ателие с площ 55,22 кв.м. със санитарен възел към него. Такъв предмет не е могъл да купи купувача по сделката, поради което не може да бъде допуснато изкупуване и от съсобственик. Ирелевантен за спора при така установеното е дали в тавана на сградата е налице съсобственост между етажните собственици, или тавана е обща част на сградата. В последния случай също сделката би била нищожна, защото не може да се прехвърля реална част от жилище /само таванската стая/ или частта от общите части на сградата без обекта, към който принадлежат.
За да е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е необходимо приложима към казуса, предмет на иска правна норма, или правен институт да са неясни, или правната уредба да е непълна, и поради това да се нуждаят от тълкуване от тричленен състав на ВКС за изясняване на точния им смисъл с цел създаване на съдебна практика то този въпрос. В конкретния случай видно от цитираните съдебни решения е налице последователна съдебна практика относно това, че по нищожна сделка не може да се допусне изкупуване. Нормата на чл. 181 от ЗУТ относно това кога е налице обособен обект на собственост е ясна и не се нуждае от тълкуване, още повече, че този факт се констатира от общинската администрация. В конкретния случай сградата не е стигнала до този етап и няма констатации от органите на общината за реализиран груб строеж. Не е налице и третата възможна хипотеза на това основание – създадената съдебна практика да се нуждае от актуализиране предвид промяната на обществено икономическите отношения в страната. По тези съображения, съдът намира, че не е налице наведеното от касаторите основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 462/01.08.2008г., постановено по гр.д. № 408 по описа за 2008г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. В. Н. и И. В. Н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: