Определение №741 от по гр. дело №815/815 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 741
 
София, 21.07.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 юли две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                     БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 815 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Ф. против решение № 163/12.02.2009г., постановено по гр.д. № 1478/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 5/16.04.2008г. по гр.д. № 1781/1998г. на Варненски РС в частта, с която е допусната съдебна делба на апартамент № 28, находящ се в гр. В. на ул. “Г” № 75, ет.2, със застроена площ 124,30 кв.м. ведно с избено помещение № 28 с площ 3,10 кв.м. и 1,1752% от общите части на сградата между М. Н. Ф. и Н. Р. Ф., като определя нови квоти – 29159765/37442000 ид.ч. за нея и 8282235/ 37442000 ид.ч. за него.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че придобивната стойност на апартамента, построен по време на брака на страните чрез ЖСК, в която съпругата е станала член кооператор по право, като обезщетение за отчужден сънаследствен недвижим имот е 37442 лв. Това е стойността по проекто-сметната документация на ЖСК, а стойността по НБПЦНИ е 32256 лв., но съдът не е възприел тази стойност, защото тя не отразява вложените от страните средства. Съдът е преценил като неоснователно възражението на ответницата по иска за делба /сега касатор/ за пълна трансформация, тъй като няма доказателства цялата /придобивна стойност/ да е покрита с извън семейни средства на съпругата. Напротив установено е, че част от цената в размер на 12 000 лв. е покрита със заем от банката. Съдът е уважил възражението за частична трансформация, на касаторката, като е приел, че 10 000 лв. са подарени само на нея от майка и чрез безкасов превод по сметката на апартамента, 5691,53 лв. са дарени от майка и, като са внесени от нея по нейна сметка и преведени за изплащане на апартамента. Сумата от 5186 лв., която е преведена от фонд “Ж” и съставлява дадената в обезщетение сума на касаторката в размер на 4564,44 лв. и натрупване от 622 лв. също е призната като лични средства на касаторката. Приета е по-високата цена, но е отчетена трансформация за разликата. Съдът не е приел наличие на основание за трансформация за сумата 3929 лв., която съставлява част от изплатения заем след фактическата раздяла.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
С касационната жалба и молбата уточнение е формулиран общо въпроса налице ли е или липсва пълна, или частична трансформация, който според касаторката се разрешавал противоречиво от съдилищаца – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Позовава се на решение № 737/21.12.2002г. по гр.д. № 374/2002г. на І гр.о. и решение № 674/03.07.2001г. по гр.д. № 288/2000г. на ІІ гр.о.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен правен въпрос е общо формулиран. От доводите в уточнението към касационната жалба може да се извлече, че касаторката поставя въпроса как следва да се определи придобивната стойност на апартамента, придобит от ЖСК, но по членствено правоотношение, възникнало по право на основание заповед по чл. 100 от ЗТСУ и изплащането на част от изтегления по време на брака заем след фактическата раздяла съставлява ли основание за частична трансформация.
По първия правен въпрос, касаторката не сочи основание за допускане по чл. 280, ал.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВС – ПП-3-83, т.2 правото на собственост върху обекта от ЖСК, даден в обезщетение на член-кооператор по право се придобива със снабдяване с нот. акт по чл. 35, ал.2 от ЗЖСК. Основание за издаване на този акт е окончателния разделителен протокол, който се изготвя на база проекто- сметна документация. По нея стойността на апартамента е 37 442 лв., колкото е приел и съда, което е съобразено с цитираната практика. Цената по НБПЦНИ е ирелевантна за уреждане отношенията между членовете на ЖСК и между бившите съпрузи.
Втория материално правен въпрос – изплащането на част от изтегления по време на брака заем след фактическата раздяла съставлява ли основание за частична трансформация е разрешен от въззивния съд в съответствие с последователната практика на ВКС, според която меродавен за определяне на дяловете на страните е момента на възникване на правото на собственост. Придобитата със заем част от имота по време на брака е основание за възникване на съпружеска общност, защото солидарно задължени за изплащане на заема са и двамата съпрузи, съгласно чл. 25 от СК.. Погасяването на част от заема само от единия съпруг по време на фактическата раздяла, или дори след прекратяване на брака няма за последица промяна във вещните права, а води само до възможност за претендиране на облигационно вземане от платилия съпруг. В този смисъл е цитираното от касаторката решение № 6* гр.о. и много други. В другото цитирано решение от касаторката № 7* е прието че е лична собственост на единия съпруг жилището, придобито от ЖСК, когато стойността е покрита с личните средства и със заем от преди брака, макар, че нот. акт е издаден по време на брака и заема е изплащан по същото време. Това решение не противоречи на другото решение и останалата практика, тъй като щом заема е изтеглен от преди брака, то за това задължение не са солидарно отговорни двамата съпрузи, а само кредитополучателя. Следователно не е налице противоречива практика на съдилищата, а това означава, че касаторката не доказва наличието на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, възивното решение не следва да се допуска до касационна проверка, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163/12.02.2009г., постановено по гр.д. № 1478/2008г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. Н. Ф..
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top