О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София 13.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4288 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. А. Г. против решение № 175/26.06.2008г., по гр.д. № 1370/2007г. на СГС, с което е оставено в сила решението по допускане на делба между касатора и Н. А. П. на апартамент № 62, находящ се гр. С., кв.”Х”, бл. 139Б, вх. Б, ет. 8 със застроена площ 83,58 кв.м. при квоти за касатора 8 743,56/21046 ид.ч. и П. – 12302,44/21046 ид.ч.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че за 3558,88/21046 ид.ч. е налице частична трансформация по чл. 21, ал.2 от СК, тъй като от цената на апартамента е приспаднато дължимото на П. обезщетение на неин личен имот. За частта от цената в размер на 11 730 лв. изплатена с изтеглен заем в този размер е прието, че е съпружеска общност. Съдилищата по същество са приели, че получените от бащата на касатора 5 000 лв., за да се покрие съответната част от апартамента са дарени с намерение за дарение на двамата съпрузи, въпреки подписаната декларация от бившата съпруга, че правата им върху стоящия се апартамент се уравняват.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е дали дадените средства за заплащане на придобит по време на брака апартамент от родителите на единия съпруг, при изрично признание от другия на този факт е достатъчен, за да се приеме, че е оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК. Касаторът обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, включително и от ВКС, като представя Решение № 756/22.01.1996г. по гр.д. № 809/1995г. на І г.о. на ВС и решение № 1124/19.10.2007г. по гр.д. № 1281/2006г. на ІІ г.о. на ВКС, което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос относно това дарението на парични средства от близки на единия съпруг признато от другия достатъчно ли е за да се приеме презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК за оборена е съществен, тъй като от разрешаването му зависи при какви квоти ще се допусне делбата, а това е основния спор между страните в тази фаза. Видно от представените решения, този въпрос се решава противоречиво от ВКС поради което и на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Предвид допускането до обжалване на това основание, съдът не обсъжда наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Само отбелязва, че преодоляването на противоречива практика безспорно води до развитието на правото в по-широк смисъл.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 175/26.06.2008г., по гр.д. № 1370/2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба на О. А. Г.
Указва на жалбоподателя да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 40 лв. на основание чл. 18, ал.1 т.2 във вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: