О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
София, 03.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 7042009г. /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “М” А. гр. Г. против решение № 931/06.02.2009г., постановено по гр.д. № 309/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 61/14.02.2008г., постановено по гр.д. № 595/2007г. на РС – Г. Д. С последното е отхвърлен иска, предявен от дружеството-касатор против О. гр. Г. по чл. 108 от ЗС за ревандикация на детска градина, находяща се в гр. Г., на ул. “. № 24, състояща се от блок “А” с площ 420 кв.м. на три етажа и блок “Б” с площ 228 кв.м. на един етаж и трафопост с площ 63 кв.м., построени в УПИ * от кв. 148.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът “М” А. , като правоприемник на “Е” Г. Д. , преобразувано в “П” ЕООД с Разпореждане на МС № 20/20.09.1991г. не се лигитимира като собственик на детската градина на основание включване в капитала и приватизация, тъй като този обект с оглед предназначението си е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.1 т.6 от ЗМСМА. Съдът е приел, че дружеството не е придобило правото на собственост върху детската градина на основание пар.7, ал.2 от ЗММА в сила от 17.09.1991г., защото преди това е станал по силата на цитираната норма общинска собственост и защото тя не му е предоставена за стопанисване и управление по съответния ред, а това е основание ищецът да не го придобие и по приватизация.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на пар.7 от ЗМСМА и чл.2, ал.2 от ЗОС.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е придобило ли е ищцовото търговско дружество процесната детска градина на основание това, че то я построило през 1989г. и от тогава е заприходена в баланса му и на основание пар.7, ал.2 от ЗМСМА тя станала ли е негова собственост с преобразуването му в ЕТД с държавно участие с РМС № 20/20.09.1991г.
Касаторът обосновава допускането до касация с основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че този материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се и представя решения № 205/08.07.1999г.по гр.д. № 64/99г. на ВКС 5 чл. с-в, Решение № 616/04.07.2008г., по гр.д. № 1538/2007г. на V гр.о., Решение № 1114/20.01.2009г. по гр.д. № 4559/2007г. на І гр.о., Решение № 1309/19.07.2002г. по гр.д. № 1377/2001г. Навежда като основание за допускане и това по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че разрешаването на поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация О. Г. Д. оспорва допускането до касация, като взема становище, че обжалваното решение е съобразено с цитираните решения и цялостната практика на ВКС по приложението на пар.7 от ЗМСМА, поради което не е налице основанието чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, а т.3 не е налице, защото има последователна съдебна практика по приложението на този текст.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е свързан с предмета на спора и от отговора му зависи изхода от делото. В съответствие с доказателствата и със съдебната практика обаче, въззивния съд е приел, че детската градина е станала общинска собственост на основание пар.7, ал.1 т.6 от ЗМСМА, а ищеца не се лигитимира като собственик на основание пар.7, ал.2 от ЗМСМА, респективно на осн. чл.2, ал.2 от ЗОС с факта на заприходяване в баланса му. С цитираното решение № 205/1999г. на 5 чл.с-в на ВКС е прието, че “На основание § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА стават общинска собственост тези държавни имоти, които са част от инфраструктурата с местно значение, /каквато безспорно е детската градина/, освен ако до влизането на закона в сила съответният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно юридическо лице”. Въззивният съд в съответствие с доказателствата е приел, че не се установява детската градина да е предоставена преди влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.19991г., а и след това за стопанисване и управление на “Е” – Г. Д. Съгласно чл. 95 от НДИ,/отм/, действала към момента на построяване на детската градина, новопридобитите държавни имоти се предават за управление и стопанисване на общинските народни съвети, освен ако в акта за придобиването им е постановено друго. Такъв акт за придобиване на детската градина от ищеца няма. Ищецът не е представил доказателства да му е предоставено за стопанисване и управление детската градина, а това е ставало да се отрази в съставения акт за държавна собственост, съгласно чл. 81, ал.2 от НДИ /отм/
Съгласно Решение № 1309/2001г. “Ако към момента на влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г. – обекти на общинска инфраструктура от местно значение са били заведени в баланса на държавно предприятие, респективно включени в капитала на фирма с държавно имущество, тези обекти не са общинска собственост. Те са собственост на съответното търговско дружество с държавно участие в капитала” Обжалваното решение не противоречи на това решение, тъй като преобразуването на предприятие “Е”, чийто правоприемник е ищеца е станало с РМС № 20/20.09.1991г., а ЗМСМА е влязъл в сила три дни преди това и на осн. пар.7, ал.1т.6 от същия, детската градина, като обект на инфраструктурата с местно значение е станала общинска собственост по силата на закона. Отделно от това, с разпореждането на МС преобразуваното еднолично търговско дружество “П” ЕООД се създава с капитал 70 654 лв., а видно от баланса към 1991г., стойността на включеното в баланса имущество е над тази стойност. Следователно не всичкото имущество, заприходено по баланса към 1991г. е включено в капитала на преобразуваното търговско дружество. Дали детската градина е част от този капитал на стойност 70 654 лв. по делото не се установява, а и с оглед предназначението на обекта и предмета на дейност на фирмата това не може да се предположи. Така обжалваното въззивно решение не противоречи и на това решение на ВКС.
Нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм/, по приложението на която е решение № 616/2008г. на ВКС е приета през 1994г., а дружеството е преобразувано в ЕТД с държавно имущество през 1991г., поради което това решение е неприложимо.
Решение № 1114/2009г. е по приложението на чл.2, ал.2 от ЗОС и пар.7 от ЗМСМА.. С него се дава тълкуване на този текст, което не се различава от изложените по-горе решения № 205/1999г. и № 1309/2002г. и възприето от въззивния съд. Практиката на ВКС се прилага не само когато се постанови същото решение, каквото е постановено от него, а когато се прилагат установените с това решение тълкувания на материалния и процесуален закон и правни принципи
Така по изложените съображения, обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 2801 ал.1т.1 от ГПК..
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. По приложението на пар.7 от ЗМСМА е постановена богата съдебна практика, част от която цитира касатора, поради което не е необходимо допускане на касационно обжалване за постановяване на тълкуване на тази норма за разясняване на точния й смисъл.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 931/06.02.2009г., постановено по гр.д. № 309/2008г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от “М” А. гр. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: