О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 31 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 129 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. А. С. и К. А. С. против определение № 35 от 19.01.2009г., постановено по гр.д. № 1229/2008г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2018/18.11.2008г. по гр.д. № 1642/2008г. на Великотърновски РС, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие с практиката на ВКС – Р № 44/01.03.2004г. по гр.д. № 2600/2002г. на ВКС ІV г.о., Р № 122/17.03.2006г. по гр.д. № 2436/2004г., на ВКС ІV гр.о., Р№ 99/02.02.1995г. по гр.д. № 552/1994г. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1,т.3 от ГПК, като счита, че въпроса за допустимостта на предявеният установителен иск за собственост против общината е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По същество счита определението неправилно поради това, че съставлява отказ от правосъдие в нарушение на чл.2 от ГПК/отм/
Ответникът О. В. не взема становище по частната жалба. По същество е взела становище за недопустимост на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е допустим ли е иск за собственост към минал момент – момента на съставяне на акт за общинска собственост, когато на ищеца е отказано възстановяване правото на собственост във възстановими /съществуващи/ реални граници и е постановен отказ за отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗПИНМ,ЗТСУ…, Този въпрос е значим и съществен, тъй като от него зависи допустимостта на предявения иск и надлежното му упражняване.
Не е налице обаче хипотезата на чл. 280, ал.1 пр.1 от ГПК, тъй като постановеното определение не е в противоречие с установената практика на ВКС. Тя е последователна относно това, че за имоти, подлежащи на възстановяване по административен ред – по ЗСПЗЗ, или по ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ… успешното провеждане на реституционната процедура е условие за предявяване на установителния иск за собственост. /Р№ 968/08.11.1999г. по гр.д. № 3201/2007г. ВКС, ІV гр.о./ Това е така, защото решенията на ПК, с които се възстановява правото на собственост имат конститутивно действие относно обособяването на обекта на реституция. На ищците /сега жалбоподатели/ е отказано с влязло в сила решение възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници върху имоти 37 и 38 от кв. 536 по плана на гр. В., поради което те не могат да претендират установяване право на собственост върху същите имоти пред О. . Постановен е и отказ за отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ, който също не е обжалван. Влезлият в сила административен акт е задължителен за адресата му. Наличието на специална административна процедура по възстановяване на собствеността изключва приложението на общото исково производство за установяване правото на собственост на ищците. Развилата се административна процедура по ЗСПЗЗ и по ЗВСНОНИ, и двете приключили с отказ е пречка ищеца да се позове на право на собственост, придобито по реституция и да иска установяване на това право по общия исков ред.. Затова формираният от РС и от въззивната инстанция извод за недопустимост на предявения иск е законосъобразен и съобразен с трайно устанвената практика на ВКС.
Представените решения са постановени по фактическа обстановка, различна от изложената в исковата молба и при формирано различно искане.. От представеното в изложението към частната жалба кратко съдържание е видно, че те са постановени по искове по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и в хипотеза, когато поне за едната страна е било налице позитивно решение за възстановяване. Предявеният иск обаче не е такъв по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото не се иска установяване право на собственост към момента на колективизация, а към момента на съставяне на акта за общинска собственост –. Този акт сам по себе си не създава права, а констатира такива, затова няма отделен иск за установяване право на собственост към момента на съставянето му. Защитата, ако е актуван имот, собственост на физическо лице е иска за собственост към настоящия момент. Такъв иск обаче, както вече се посочи, ищците не могат да предявят, тъй като са обвързани от административните актове, с които им е отказана реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСНОИ, които не са обжалвани от тях и са влезли в сила.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Това основание е налице, когато за разрешаването на поставения с жалбата съществен материално правен, или процесуален въпрос се налага тълкуване на правна норма, която е неясна, или непълна, или по която няма съдебна практика, или когато установената съдебна практика се променя в резултат на промяна на социално икономическите условия. Нито една от тези хипотези не е налице. Относно характера на производството по реституционните закони ЗСПЗЗ и ЗВСНОИ, значението на влезлите в сила откази по тях и съотношението на това производство с установителния, или осъдителния иск за собственост е налице последователна практика, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения, обжалваното определение на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 35 от 19.01.2009г., постановено по гр.д. № 1229/2008г. на Великотърновски окръжен съд по частната жалба на Т. А. С. и К. А. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: