О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 13.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 47 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Г. Р. и Р. К. Р. против определение от 16.10.2008г., постановено по гр.д. № 2181/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 11958/22.08.2008г. по гр.д. № 6* по описа за 2008г., с което е прекратено производството поради недопустимост на иска.
Жалбоподателят обосновава допускането до обжалване пред касационната инстанция позовавайки се на противоречие в практиката по.въпроса допустимо ли е да се предяви отрицателен установителен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, може ли такъв иск да се предяви след като е уважен с влязло в сила решение против ищците, по предходно дело, иск по чл. 108 от ЗС, предявен от ответниците по настоящия спор за същия имот и допустим ли е иск за прогласяване нищожност на административен акт – решение на ПК, респективно ОСЗГ. Считат определението неправилно поради противоречие с практиката на ВКС и ВАС. Представят конкретни решения.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване .
Допускането на частна жалба до касационно обжалване е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатите с частната жалба процесуални въпроси – допустимо ли е да се предяви отрицателен установителен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, може ли такъв иск да се предяви след като е уважен с влязло в сила решение против ищците по предходно дело иск, по чл. 108 от ЗС, предявен от ответниците по настоящия спор за същия имот и допустим ли е иск за прогласяване нищожност на решението на ПК, са съществени, тъй като касаят надлежното упражняване на правото на иск.
Тези въпроси обаче не са разрешени в противоречие с трайно установената съдебна практика.
Не може да се предяви отрицателен установителен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото целта на този иск е да установи при спор кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността за имот, който вече е определен за възстановяване. За предявяване на всеки установителен иск абсолютна процесуална предпоставка е наличието на правен интерес. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава това право, т. е. спорното. За да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, то следва чрез него ищецът да защити същото право. При уважаване на иска, макар че се отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му. Искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ цели положително да установи кому принадлежи правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, с оглед реституцията му по ЗСПЗЗ. Този иск не може да се предяви като отрицателен, защото с него ищеца само би отрекъл наличието на такива права към момента на колективизацията, но от това не следва, че тези права са негови. Решение с което се установява, че ответника не е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на определен имот няма за последица защита на същото право на ищеца. Последния дори да твърди право на собственост върху същия имот, то негово право е такова към настоящия момент, а момента, към който установява право на собственост иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е образуване на ТКЗС. В този смисъл съдът приема, че отрицателен установителен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ не може да се предяви и по този въпрос няма противоречива съдебна практика.
Втория поставен в касационната жалба въпрос също е решаван еднозначно и последователно в практиката. Наличието на влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС в полза на лица, на които е реституиран по ЗСПЗЗ имота е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и то като отрицателен установителен от осъдените ответници против същите лица за същия имот. Това е така, както поради недопустимостта на подобен иск и защото в производството по водения против тях ревандикационен иск, тогава ответниците, /сега ищци/ е следвало да изчерпат всичките си правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително и това, че не са били налице предпоставките за реституция. Не направените възражения по активната материално правна лигитимация от ответниците се преклудират и те не могат да ги заявят като основания на предявен от тях иск след влизане в сила на решението по чл. 108 от ЗС. Това се отнася и за възражението за нищожност на решението на ПК. То би могло да бъде проверявано по пътя на косвения съдебен контрол във висящото производство по ч. 108 от ЗС, но самостоятелен иск за нищожност на решение на ПК, което е административен акт няма. Исковата молба не може да се приеме като жалба за прогласяване нищожността на административен акт, тъй като не е оформена като такава – различни са страните, друго е обосноваването на правния интерес и т.н., поради което правилно съдилищата по същество не са постановили изпращането й на Административния съд. По изложените въпроси също никога не е имало колебание в практиката, не е налице противоречива съдебна практика, поради което не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1 пр.1 от ГПК. Представените решения на ВКС, ВАС и СОС не касаят повдигнатите с касационната частна жалба въпроси, поради което не съставляват противоречива практика по тях.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 16.10.2008г., постановено по гр.д. № 2181/2008г. на Варненски окръжен съд по частна жалба, подадена от С. Г. Р. и Р. К. Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: