О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 13.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4185/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. А. против решение № 1048/30.06.2008г., постановено по гр.д. № 753/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане възивната жалба, подадена от същия против решението по допускане на делбата, постановено по гр.д. № 3369/2006г. и е оставено в сила решението по извършване на делбата.по същото дело, с което делбения апартамент е изнесен на публична продан.
С посоченото съдържание, касационната жалба съдържа две части. Тя представлява частна жалба против частта от решението, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба против решението по допускане до делба. В тази част съдът се произнася по чл. 274, ал.2 от ГПК. В останалата част, с която се обжалва решението, с което е оставено в сила решението по извършване на делбата, тя има характера на касационна жалба, по която съдът се произнася по чл. 288 от ГПК.
По частта от жалбата с характер на частна жалба:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови решението в тази част, въззивният съд е приел, че е несвоевременно представен и извън предмета на възивното обжалване представеният н.а. № 188,т.1/09.02.1979г., с който И. Б. е прехвърлила на неговата наследодателка М собствената си ? ид.ч. Съдът е приел за неотносимо към втората фаза на делбата възражението му, че той е изключителен собственик по наследство на целия процесен апартамент и няма съсобственост, поради което не е разгледал и доводът за нищожност на следващия н.а. № 21,т.ІІІ/21.11.2006г., от който черпи права другия съделител З. Г. В частта, с която се иска отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата на осн. чл. 209 от ГПК/отм/, съдът е приел въззивната жалба за просрочена, поради което я оставил без разглеждане.
В тази част решението е с характер на определение и е правилно поради следното:
Решението за допускане на делбата е съобщено на жалбоподателя Г. А. на 01.02.2007г. В 14-дневния срок за обжалване то не е обжалвано и е влязло в сила. Възивната жалба, която е оставена без разглеждане в тази част е постъпила на 22.11.2007г. и действително се явява просрочена.
Решението на въззивния съд в тази част е правилно и поради следното: Влязлото в сила решение по допускане на делбата може да бъде отменено само по извънредните способи за отмяна по чл. 231 от ГПК /отм/, респ. лл. 303 от действащия ГПК, каквото производство няма доказателства да се е развило. Във възиввонтото производство по втората фаза на делбата, съдът не може да преразглежда въпросите съществува ли съсобственост, между кои лица и при какви квоти, които са предмет на решението по чл. 282, ал.1 от ГПК/отм/ въз основа на факти, които са възникнали и съществували преди влизане в сила на това решение Пречка за това е силата на присъдено нещо на това решение, която обвързва страните по него и съда, съгласно чл. 220 от ГПК/отм/ и забраната на чл. 224 от ГПК от ГПК/отм/.. Касаторът е разполагал с възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата на основание чл. 231 б. “а” от ГПК /отм/, от която не се е възползвал. Чрез възивно обжалване този резултат не може да бъде постигнат. Представеното решение № 2305/01.10.1974г. по гр.д. № 1152/74г. І г.о на ВС, на което се позовава жалбоподателя, за да обоснове тезата си е постановено в производство по чл. 231 от ГПК/отм/, което има за предмет именно отмяна на влезлите в сила решения. Приетото в мотивите му за допуснато съществено процесуално нарушение от съда поради това, че е констатирал липса на съсобственост във втората фаза, но не е прекратил производството по сметките по чл. 286 от ГПК /отм/ не е противно на изложеното по-горе. В това решение, ВС е посочил, че е следвало да се прекрати производството по делото във фазата по сметките поради липса на съсобственост, за което не е пречка влязлото в сила решение по допускане на делбата, а не, че второинстанционния съд е следвало да преразгледа и отмени това влязло в сила решение. По изложените съображения, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, решението с характер на определение е правилно и следва да се остави в сила.
По касационната жалба в частта, с която се атакува решението по извършване на делбата в настоящото производство по чл. 288, от ГПК, съдът намира следното:
Тъй като съсобствеността между страните е смесена, възникнала по сделка и наследяване, въззивният съд, позовавайки се и на задължителната съдебна практика – ТР № 1/2004г., т.7 е приел, че делбата е извършена по единствения възможен способ – изнасяне на публична продан на процесния апартамент, поради което е оставил в сила решението по втората фаза.
За тази част от решението, нито в касационната жалба, нито в изложението към нея е формулиран съществен материално правен, или процесуален въпрос. То е съобразено със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2004г., т.7 на ОСГК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 2801 ал.1 т.1 от ГПК. .
Касаторът не се позовава на наличие на противоречива практика и не сочи като основание за допускане това по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК
Като основание за допускане до касация се сочи това, че разрешаването на въпроса за прекратяване на делбеното дело във втората фаза при липса на съсобственост независимо от влязлото в сила решение по допускането й е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Този въпрос съдът не приема като съществен за втората фаза, тъй като от него не би могъл да зависи способа, по който следва да се извърши делбата и самото и извършване. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице и защото нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле не съществува.. Не е налице неясна, или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на чл. 282, ал.1 от ГПК и задължителността на това решение за страните по него, предвидена в чл. 220 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1048/30.06.2008г., постановено по гр.д. № 753/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане възивната жалба, подадена от Г. И. А. против решението по допускане на делбата, постановено по гр.д. № 3369/2006г.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1048/30.06.2008г., постановено по гр.д. № 753/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му с която е оставено в сила решението по извършване на делбата по същото дело, с което делбения апартамент е изнесен на публична продан по касационна жалба, подадена от Г. И. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: