О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 12.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 247 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “Д” Е. против решение № 5*8г., постановено по гр.д. № 504/2008г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 17/24.03.2008г., постановено по гр.д. № 1961/2007г. на РС Д. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 108 от ЗС против Г. Т. Г. досежно недвижим имот, съставляващ лозе с площ 539 кв.м. с идентификационен № 7* по одобрения кадастрален план на гр. Д..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесния имот попада извън имота, който е бил апортиран в капитала на “Д” ООД, преобразувано в последствие в Е. със същото наименование с едноличен собственик на капитала С. К. М. Апортната вноска е извършена от съдружника “В” ЕАД на основание заповед № РД41-400/29.07.1998г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Съдът е мотивирал това становище със заключението на СТЕ и приложените към него скица от едромащабната топографска карта от 1972г., скица от ортофотоплан, изработен 1983г., скица от плана за земеразделяне от 1997г. и комбинираната скица по допълнителното заключение от които е видно, че процесния имот, заедно с други съседни, попада южно от оградата на терена, отреден за хиподрум, която е изградена около 1977г. и не е била местена през годините и на север от околовръстния път. Съдът е подкрепил този си извод и с това, че в АДС № 3* от 25.03.1977г. макар да е посочена общо площта на този терен – 352 дка, като южна граница е посочен свободен терен, в който е приел, че се намира процесното место, а не е посочена като южна граница околовръстния път. Същевременно съдът е отчел факта, че непаричната вноска от съдружника “В” – Д. ” ЕАД на 353 дка не е подробно описан, съгласно изискването на чл. 72 от ТЗ нито в заповедта на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, нито в дружествения договор.
Касационната жалба против това решение е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Формулираните в изложението към касационната жалба основни материално правни въпроси са два: 1. От какво следва да се изхожда, за да се определи обема на притежаваното вещно право от правен субект право на собственост – от графичното изображение в различни устройствени планове, от отразената в актовете площ, или от обсъждане на всички събрани доказателства в съвкупност. и 2.фактическото предоставяне на терен на граждани създава ли права за тях и промяната на предназначението на имотите без правно основание създава ли права за общините.
Касаторът обосновава допускането до касация с това, че разрешаването на тези съществени материално правни въпроси има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация Г. Т. Г. оспорва жалбата по същество, като счита, че касаторът, като ищец не е доказал, че е станал собственик на процесния имот, защото апортната вноска не е описана и не е установено, че държавата, или дружеството е било собственик на този имот
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първия повдигнат с касационната жалба въпрос е формулиран общо, касае обсъждане на доказателствата по делото и от отговора му не зависи пряко изхода от спора, т.е. не може да се приеме, че е съществен. Безспорно обсъждането на всички относими доказателства по отделно и в съвкупност е изискване на процесуалната норма на чл. 188 от ГПК /отм, но изхода от спора се определя от изводите, които ще се направят от тях, а касаторът не е формулирал съществен правен въпрос по тях. Обемът на притежаваното вещно право се определя от описаните в документите за собственост граници и от неговото графично изображение по съответния план. Съдът се е съобразил в мотивите на обжалваното решение с тази постановка на въпроса, като е изходил от това, че не са описани граници на апортната вноска, а от описанието на имота в АДС и конкретно на южната му граница не следва извода, че процесния имот попада в терена, отреден за хиподрум. Затова при съвкупната преценка на доказателствата, предявеният иск е приет за неоснователен. Затова от отговора на първия формулиран въпрос не зависи крайния изход от спора. Отделно от това по приложението на нормата на чл. 188, ал.1 от ГПК /отм/ има обилна съдебна практика, която не се нуждае от корективно тълкуване, т.е. не е налице и наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по този въпрос.
Вторият въпрос също е несъществен, тъй като при формиран извод за липса на активна материално правна лигитимуцаия у ищеца за процесния имот е без значение за изхода от спора дали ответника е придобил имота на валидно правно основание.
Предвид изложеното, основанията на чл. 280, ал.1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не са налице, поради което такова не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 513 от 10.11.2008г., постановено по гр.д. № 504/2008г. на Д. окръжен съд по касационна жалба, подадена от “Д” ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: