О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 17/2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Т., чрез адвокат А против решение № 108/29.04.2008г., постановено по гр.д. № 125/2008г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 867/2007г. на С. окръжен съд. С последното е признато за установено на осн. чл. 67 от ЗС по отношение на касатора и В. М. Т., че учреденото в тяхна полза на 03.07.1996г. с нот. акт № 65,т. ХІІ, н.д. № 3418/1996г. право на строеж за апартамент с площ 51,38 кв.м. № “А” на втори мансарден етаж, заедно с прилежащото избено помещение № 7 с площ 2,26 кв.м., заедно с 4,99 кв.м., ид.ч. от общите части на сградата, предвидена за построяване по одобрен архитектурен проект в дворно место от 440 кв.м., находящо се в гр. С., на ул. Поп М. К. ” № 1* съставляващо УПИ *, отреден за имоти пл. № 3* и 3625 в кв. 90”а” се е погасило по давност в полза на собствениците на терена К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С., Т. М. П., и П. С. П. поради не упражняването му в продължение на пет години.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: С влязло в сила решение на 31.07.2006г. е признато за установено, че учреденото в полза на “А” ЕООД право на строеж с н.а. № 76,т. ХХІІІ/27.12.1995г. за построяване на конкретни обекти в дворно место от 440 кв.м., находящо се в гр. С., на ул. Поп М. К. ” № 1* съставляващо УПИ *, отреден за имоти пл. № 3* и 3625 в кв. 90”а” се е погасило в полза на собствениците на терена поради нереализирането му в пет годишен срок. Дружеството изградило сградата до първи етаж в груб строеж и от седем-осем години преустановило строителството. Съдът е приел, че петгодишния срок по чл. 67 от ЗС започва да тече за преобредателите на правото на строеж за процесния апартамент на втори мансарден етаж от момента на придобиване от дружеството – 03.07.1996г., защото от този момент за тях съществувала фактическата възможност да изградят обекта. Изложени са съображения, че правото на строеж за преобредателите не може да се разглежда отделно от правото на строеж на дружеството, което е признато за погасено по давност. Не е възприета от въззивния съд тезата на ответниците /сега касатори/, че петгодишния срок за погасяване правото на строеж за преобредателите започва да тече от влизане в сила на решението, с което е признато, че то е погасено за дружеството, защото по този начин се ограничавало правото на собственост за суперфициентите.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е: от кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези на които е учредено право на строеж от собствениците и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните преобредатели на това право.. Поставен е и въпросът ако не е реализирано правото на строеж на долния етаж, започнал ли е да тече срока за погасяване по давност за етажа, над него.
Обосновава допускането до касация с това, че тези съществени материално правени въпроси са разрешени в противоречие с Р № 124/23.04.1990г. по гр.д. № 15/90 ІV гр.о.на ВС и са разрешени противоречиво от въззивния съд по шестте дела, за всеки от обектите в сградата, предвидена за изграждане в същото дворно место, което е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1,т.2 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С., Т. М. П., и П. С. П. оспорват основателността на касационната жалба, но не вземат становище по допускането й до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба съществени материално правни въпроси са от кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези на които е учредено право на строеж от собствениците и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните преобредатели и ако не е реализирано правото на строеж на долния етаж, започнал ли е да тече срока за погасяване по давност за етажа, над него.
Тези въпроси са съществени, тъй като от отговора на всеки от тях зависи крайния изход от спора. Разрешението на първия и третия въпрос, дадено от въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие с Р № 1* гр.о.. по гр.д. № 15/90 ІV гр.о.на ВС, което приема, че давността за погасяване правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му. С Р№ 111/20.02.1992г. по гр.д. № 1585/91г. на ІV гр.о. на ВС е прието, че погасителната давност по чл. 67, ал. 1 ЗС за правото да се надстрои етаж върху съществуващата чужда сграда, която следва да се пристрои и разшири съобразно одобрения архитектурен план, започва да тече от момента, когато е била изпълнена железобетонната плоча над третия етаж – основа за започване строителството на четвъртия етаж, защото до този момент. не е могло да започне строителство. Това сочи на наличие на основанието по чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК.
Видно от приложеното решение по гр.д. № 171/2008г. на С. ОС, същия казус, но за друг обект в предвидената за изграждане жилищна сграда е разрешен в противен смисъл.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатите с касационната жалба съществени материално правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е налице, защото тълкуването на нормата на чл. 67 от ЗС в аспекта на втория поставен въпрос – от кога тече погасителната давност за правото на строеж за преобредателите и те обвързани ли са от това, че за праводателя им това право се е погасило след като им е прехвърлил правото на строеж не е правено от съдебната практика. Разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на тази норма и за развитие на правото, поради което възззивното решение следва да се допусне до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108/29.04.2008г., постановено по гр.д. № 125/2008г. на С. окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Д. Т..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 45 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представи квитанцията по делото. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: