О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 16.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 540 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Н. , назначен служебен пълномощник на С. Г. С. против определение от 06.07.2009г. по ч.гр.д. № 1051/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 6279//22.04.2009г. по гр.д. № 9805/2006г. на Варненски РС за прекратяване на делото поради неизправяне нередовностите на исковата молба.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на това, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото “очертаване пределите на служебните правомощия, които има съда при и по повод отстраняването на констатирани в исковата молба нередовности – дали в пределите на същата влизат само атрибутите по чл. 127 и чл. 128 от исковата молба, или включват и правото да се преминава по лично усмотрения от един иск към друг, правото да се игнорират изнесени за извършено престъпление данни, правото да се твърди, че интересът на ищеца е труден за разбиране, макар да е представен в съвсем достъпна форма – жената си иска имота”
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на ГПК и за развитието на правото. По него обаче има богата съдебна практика, която не се нуждае от коригиране. Съобразно съдебната практика по чл.98 от ГПК /отм/ последователно изисква, ищецът да изложи кратко и ясно обстоятелства, на които основава иска си, защото те са фактическите основание на иска и да формулира искането си към съда съобразно изложените факти. Въз основа на изложените факти и обстоятелства и формулирания петитум, който следва да им съответства, съдът извършва правната квалификация на предявения иск.. Ищцата, чрез служебния си пълномощник е уточнила имота, за който предявява претенцията, посочила е ответниците и това, че претендира по наследство от майка си Е идеална част от този имот, по размера на квотата обаче има различни искания. Тъй като баща й се е разпоредил с целия имот без да зачита нейната идеална част по наследство, тя твърди недействителност на тази сделка и на последващите, но има противоречиви твърдения за порока на сделката, който твърди и вида недействителност. Една сделка не може да бъде едновременно и нищожна и унищожаема, в какъвто смисъл неправилни твърдения е направила ищцата с молбата-допълнение към исковата молба. Останало е неизяснено дали се предявяват самостоятелни искове за установяване на конкретен вид недействителност, или се иска съдът в мотивите си да установи това. Съдът е приел, че предявеният иск е установителен за собственост и тъй като ищцата е посочила, че не е във владение на имота, се е позовал на съдебната практика, според която ищецът няма правен интерес да предяви установителен иск за собственост, ако разполага с осъдителен такъв. Тази практика почива на принципа за процесуална икономия, според който с воденето на процеса ищецът следва да получи пълния обем на необходимата му защита без да се налага последващ такъв за реализиране на пълния обем субективно право. Ако ищцата “си иска имота”, то тя иска ревандикирането му и петитумът на исковата молба следва да е формулиран от служебния й пълномощник като осъдителен иск, за да получи точно защита, която иска в пълен обем. Само осъдителното решение се ползва с изпълнителна сила и въз основа на него при уважаване на иска ще може да влезе в имота, за разлика от решението по установителният иск, с което само се установява правото на собственост, но то не подлежи на принудително изпълнение.
В частта, с която се иска настоящия състав на ВКС да се произнесе по въпроса има ли право съдът да се игнорират изнесени за извършено престъпление данни следва да се отбележи, че той не касае точното прилагане на ГПК и няма отношение към редовността на исковата молба. Сключването на сделка при измама не се покрива със състава на престъплението измама по НК.
По изложените съображения не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, защото не е налице неясна, или непълна правна която да има нужда от тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на чл. 98 и чл. 100 от ГПК, която не се нуждае от корегиране.
По изложените съображения, съдът намира, че частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което настоящия състав първо гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.07.2009г. по ч.гр.д. № 1051/2009г. на Варненски окръжен съд по частна жалба на С. Г. С., чрез назначения й служебен пълномощник адвокат В
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: