Определение №506 от по гр. дело №375/375 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 506/09
 
София,  19.06.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                     БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 375 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Й. А., З. Й. С., Г. Й. Б. против решение № 219/29.08.2008г., постановено по гр.д. № 769/2006г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д.1034/2000г. на РС Б. и вместо това е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от касаторите против В. А. Б. , че към момента на влизане в сила на кадастралния план на Б. , одобрен със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. касаторките-ищци са били собственици на дворно место от 130 кв.м., които неправилно са заснети като придаваемо место към имота на ответника и, че в кадастралния план от 2006г. е допусната грешка при заснемането на вярната имотна граница между съседните имоти на страните.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че въпреки отразеното в н.а. № 29.т.ІV/1968г., че предмет на продажбата от ищците на ответника на парцел **** от кв. 157 по плана на Б. е само площ от 399 кв.м., а парцела е с неуредени регулационни отношения, купувача В. Б. , сега ответник е придобил и придаваемата площ към този парцел, като прилагането на тази регулация се установява с н.а. № 130,н.ІІ/1969г. – официален документ, имащ обвързваща съда доказателствена сила, която не е оборена. В последващите два плана от 1978г. и от 1994г. имотната граница е заснета неправилно, като не отразява приложената регулация по частичното изменение на плана със заповед № 590/12.10.1967г., а се разминава и навлиза в имота на ответника. С одобрения кадастрален план от 2006г. обаче тази грешка е отстранена и сега имотната граница минава по регулационната граница на приложения предходен план от 1967г., по която на место е изградена и оградата съобразно издадено строително разрешение..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
От съдържанието на касационната жалба и изложението към нея може да се изведе следния съществен правен въпрос – може ли съдът да се произнесе по иск за установяване грешка в кадастралната основа към план, който в хода на делото е одобрен и е станал действащ и следва ли да се обсъждат всички доказателства. Касаторите не сочат основание за допускане по чл. 280, ал.1 от ГПК въпреки дадените им изрично указания за това..
Ответникът по касация оспорва допускането до касационно обжалване на възивното решение, защото не са посочени, а не са и налице нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:Този въпрос обаче е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. Тя е последователна относно това, че иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на действащия кадастралния план върху площ, за която се твърди, че не е заснета, или, че е неправилно заснета. Предпоставка да допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост на поземлен имот, или част от него. Между страните спор за правото на собственост върху спорните 130 кв.м. съществува до приключване на устните състезания, до колкото ищците считат, че и по сега действащия план тази площ е неправилно заснета. Предмет на установяване по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към посочения момент – одобряване на действащия кадастралния план и начина му на отразяване в плана. Предмет на доказване е правото на собственост и начина му на отразяване по действащия и предходните планове с оглед изследване имало ли е правно основание за промяна на правото на собственост и начина, по който е отразена тази промяна. Това е така, защото кадастралния план следва да отразява пространствените предели на правото на собственост, а решението, с което е установено това право към момента на одобраване на плана е основание за изменение на влезлия в сила кадастрален план – чл. 53, ал.1 т.2 от ЗКИР. Предмет на иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР може да бъде само грешка в кадастралната основа към действащия план.становяване право на собственост към момента на влизане в сила на предходен план и грешка в него с диспозитива на решението не може да послужи като основание за изменение на действащия кадастрален план. Изследване на начина на заснемането на имота по предходните планове е необходимо при доказване на тази претенция, но силата на присъдено нещо обхваща правото на собственост към влизане в сила на действащия план и начина на отразяването му в този план.
Налице е и процесуално основание за този извод. Приемането на нов кадастрален план в хода на процеса следва да се отчете от решаващия съд на основание чл. 235, ал.3 от ГПК./В този смисъл виж Решение № 934 от 7.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3142/2007 г., I о., ГК/ По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Касаторите не твърдят и не сочат противоречива практика – основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и основание за допускане до касация поради това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, уреждаща поставения правен въпрос с касационната жалба, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219/29.08.2008г., постановено по гр.д. № 769/2006г. на Б. окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Й. А., З. Й. С., Г. Й. Б..
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top