О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
София, 21.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 647 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. И. против определение № 930 от 15.11.2009г., постановено по гр.д. № 729/2009г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима на основание чл. 280, ал.2 от ГПК касационната жалба вх. № 773/07.04.2009г., подадена от същия против въззивно решение по гр.д. № 700/2006г. на Софийски окръжен съд.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес следва да се определя от пазарната стойност на целия имот, а не само на частта от него, предмет на иска по чл. 108 от ЗС..
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС има за предмет само 73 кв.м., които са били придаваемо место от имот 570 от кв. 25 по плана на с. Р., обл. Софийска към парцел **** от кв. 25, чиято данъчна оценка е 152,42 лв., определена след математически изчисления на база оценката на целия имот и тъй като тази стойност е под 1000 лв., е прието на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, че касационната жалба е недопустима.
Определението е неправилно.
Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК определя като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес. Това понятие е ново, а вложеният в него смисъл е различен от цена на иска. Съгласно чл. 69, ал.1 от новия ГПК, цената на иска за парични вземания е сумата, която се претендира, а по искове за собственост – данъчната оценка /не ? от нея/, а ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. Цената на иска обаче е определяща за държавната такса, съгласно чл. 71 от ГПК и за подсъдността – чл. 104 от ГПК. При определяне на критерия за допустимост на касационно обжалване законодателят е изоставил като такъв цената на иска, както бе в отменения ГПК и си служи с ново понятие “обжалваем интерес”. В новия ГПК няма текстове, които да правят връзка между обжалваемия интерес и данъчната оценка. Това понятие е употребено само в текстовете, уреждащи допустимостта до касационно обжалване на определенията – 274, ал.4 и на въззивните решения – чл.280, ал.2 от новия ГПК, които не съдържат препращане към текстовете, уреждащи цената на иска и определянето й по данъчна оценка.
Понятието “обжалваем интерес” не е дефинирано в закона, но безспорно съставлява стойността на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при парични вземания тази част има точен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е неговата действителна стойност. Тя не може точно да се определи. Пазарната цена е най-близо до нея, но и тя не е постоянна величина.. Затова съдът приема, че размерът на обжалваемия интерес следва да се преценява от съда, каквато възможност, макар и в по-различна насока му дава чл. 162 от ГПК. Общото и в двата случай е възможността за преценка на съда относно размера на иска, която и в този случай е действителната стойност на спорното право.
Предявеният иск по чл. 108 от ЗС е за част от имот 570, придаваема по регулация към съседен парцел, която не е платена от ответника, но е завладяна от него, поради което по делото няма данни за пазарната цена. Действителната стойност на тази площ, находяща се в селище от Софийска област се определя не само от стойността на квадратните метри, предмет на спора, но обжалваемият интерес за касатора е стойността на целия имот, от който твърди, че те са част. Това е така, защото процесните 73 кв.м. нямат самостоятелно съществуване, не могат да бъдат самостоятелно предмет на гражданския оборот. Те обаче могат да бъдат предмет на петиторна защита, която нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК не може да ограничава безусловно. Затова съдът приема, че обжалваемият интерес за касатора е над 1000 лв., което обуславя неприложимостта на чл. 280, ал.2 от ГПК. Правото на обжалване не може да зависи от данъчната оценка на имота, определена от държавен орган в друго време, за други нужди и по други критерий, различни от действителната стойност на имота, съставляваща субективния интерес на обжалващия.
Аргумент в подкрепа на горното и това, че, оценката на вещното право винаги зависи от местонахождението на имота. За имотите в селата и по-малките населени местя тя винаги е по-ниска. Правото на защита на вещните права обаче не може да зависи от местонахождението им, защото закона следва да се прилага еднакво за цялата страна и по отношение на всички правни субекти, съгласно чл. 6 от Конституцията и чл. 9, изр.2 от ГПК. Затова понятието обжалваем интерес по смисъла на чл. 280, ал.2 от ГПК не следва да се свързва единствено с цената на спорното право.
По изложените съображения, настоящия състав на ВКС първо гражданско отделение приема, че обжалваното определение противоречи на смисъла и духа на закона, поради което следва да се отмени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 930 от 15.11.2009г., постановено по гр.д. № 729/2009г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима на основание чл. 280, ал.2 от ГПК касационната жалба вх. № 773/07.04.2009г., подадена от И. С. И. против въззивно решение по гр.д. № 700/2006г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ