О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
София, 19.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 658 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. Р. и М. К. М. чрез адвокат Р против определение от 13.04.2009г., постановено по гр.д. № 5737/ 2002г. на СГС, с което е върната подадената от касаторите касационна жалба № 25387/20.09.2008г. против постановеното по същото дело въззивно решение на основание чл. 286, ал.1 т.2 , във вр. с чл. 285, ал.1 от ГПК
Навежда се оплакване от жалбоподателя за неправилност на определението, защото счита, че е изпълнил изискването за представяне на изложение по чл. 284, ал.3 от ГПК с точно мотивиране на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна..
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е отчел, че в подадената молба-отговор към касационната жалба, въпреки дадените указания за посочване и мотивиране на основанията за допускане по касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, съобщени на пълномощника на касатора, не е формулиран основен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, или който се разрешава противоречиво от съдилищата, или такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не са обосновани и конкретните основания за допускане. Затова съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 286 от ГПК е върнал касационната жалба, като нередовна.
Определението е правилно.
С новия ГПК касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои решения подлежат на касация е предоставена от законодателя на съда, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само след като допусне до разглеждане касационната жалба по същество. Касаторите са изложили в жалбата основания за неправилност на решението, но не е формулирал материално правния, или процесуалния въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, или който се разрешава противоречиво от съдилищата, или разрешаването на който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно изискването на чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Този въпрос трябва да е конкретен, свързан с предмета на спора и да обуславя крайния резултат. Общото формулиране на въпроса – основанията за възстановяване на собствеността на наследниците досежно земи оставени от общия им наследодател, не е достатъчно и не удовлетворява това изискване. Задължението за формулиране на материално правен, или процесуален въпрос, което е общото основание за допускане е на касатора съдът не може да извлича от съдържанието на касационната жалба, касаещо неправилността на решението, защото това би противоречало на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Посочени са основанията за допускане по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 – противоречие с практиката на ВКС и за точното прилагане на закона, но не са обосновани. Касаторите сочат, че съдът не е приложил точно практиката на ВКС, но не се сочи такава практика, на която въззивното решение противоречи. Точното прилагане на закона и развитието на правото формулират общо основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, което е налице, когато приложимите правни норми са непълни, или неясни и се нуждаят от тълкуване, чрез което да се създаде съдебна практика, осигуряваща решаването на делата според точния смисъл на законите. По приложението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ има богата съдебна практика. Тъй като касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос, свързан с предмета на делото и не е обосновал основание за допускане на което се позовава, въпреки дадените му подробни указания, за които е бил надлежно уведомен чрез пълномощника си, касационната жалба е останала нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл. 284 от ГПК, поради което правилно е върната от въззивния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 286 от ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, като правилно и съобразено с процесуалния закон, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 13.04.2009г., постановено по гр.д. № 5737/ 2002г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от М. С. Р. и М. К. М. касационна жалба № 25387/20.09.2008г. против постановеното по същото дело въззивно решение
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: