О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 11.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 44 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. П. против разпореждане от 09.10.2008г., по гр.д. № 630/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационната жалба, подадена от същия на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, поради това, че данъчната оценка на имота, предмет на спора за собственост, находящ се в землището на с. М., обл. Пловдивска с площ 2500 кв.м. за собственост е 193,50 лв.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК, тъй като понятието “обжалваем интерес” не следва да се разбира като данъчната оценка на имота, защото тя не е обективна и предвид това, че не отразява действителната стойрост на имота се ограничава правото на обжалване..
Върховният касационен съд, тричленен състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да върне касационната жалба, въззивният съд е приел, че тя е недопустима на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, тъй като имота, предмет на предявения иск по чл. 108 от ЗС – нива от 2,5 дка., четвърта категория в землището на с. М., обл. Пловдивска има данъчна оценка 193,5 лв., което очевидно е под 1000 лв.
Разпореждането е неправилно.
Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК въвежда като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес. Това понятие е ново, а вложеният в него смисъл е различен от цена на иска. Съгласно чл. 69, ал.1 от новия ГПК, цената на иска за парични вземания е сумата, която се претендира, а по искове за собственост – данъчната оценка, а ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. Цената на иска обаче е определяща за държавната такса, съгласно чл. 71 от ГПК и за подсъдността – чл. 104 от ГПК. При определяне на критерия за допустимост на касационно обжалване обаче законодателят е изоставил като такъв цената на иска, както бе в отменения ГПК и си служи с ново понятие “обжалваем интерес”. В новия ГПК няма текстове, които да правят връзка между обжалваемия интерес и данъчната оценка.. Това понятие е употребено само в текстовете, уреждащи допустимостта до касационно обжалване на определенията – 274, ал.4 и на въззивните решения – чл.280, ал.2 от новия ГПК, които не съдържат препращане към текстовете, уреждащи цената на иска и определянето й по данъчна оценка.
Понятието “обжалваем интерес” не е дефинирано в закона, но безспорно съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при парични вземания тази част има точен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е размера на неговата действителна стойност. Тя не може точно да се определи, но пазарната цена е най-близо до нея. Затова съдът приема, че размерът на обжалваемия интерес следва да се посочи и докаже от жалбоподателя когато по делото има съмнение, че е под законово определения по чл. 280, ла.2 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че процесния имот от 2,500 кв.м. в землището на с. М., макар и земеделски е с пазарна цена 21 500 лв. и доказва това твърдение с оценка на лицензиран оценител. Безспорно стойността на този имот, която съставлява обжалваемият интерес за жалбоподателя не би могла да бъде 193,50 лв. Правото на обжалване не може да зависи от данъчната оценка на имота, определена от държавен орган в друго време, за други нужди и по други критерий, различни от действителната стойност на имота, съставляваща субективния интерес на обжалващия. Действително неговото обективно изражение следва при съмнение у съда да се установи, което е сторил жалбоподателя, поради което неправилно касационната жалба е върната.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 09.10.2008г., по гр.д. № 630/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационната жалба, подадена от същия на основание чл. 280, ал.2 от ГПК.
ВРЪЩА делото за администриране на касационната жалба.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: