О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 30.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 297 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. И. Н. и М. М. Н. против определение от 07.04.2009г. по гр.д. № 94/2009г. на Габровски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за неправилно приложение на чл. 65 от ГПК /отм/.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение е, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.3 от ГПК обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна..
За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че молителите Н. са поискали обезсилване на решението по извършване на делбата въз основа на факти, които са настъпили преди предявяване на иска за делба и които са им били известни в хода на цялото делбено производство, но недобросъвестно не са ги изложили, поради което на основание чл. 65 от ГПК/отм/ e формирал извод, че нямат право на разноски.
Определението е правилно.
По делото се установява, че жалбоподателите са били ответници по иск за делба на магазин, от който ищеца Г. М. М. е твърдял, че на основание решение по административно дело за обезщетяване по ЗОСОИ е съсобственик с квота 4,51%. Фазата по допускане на делбата е протекла в три инстанции, като Н. са били жалбоподатели пред въззивния съд и пред ВКС. В тази фаза и пред трите инстанции, те не са възразили, че преди предявяване на иска за делба са продали своите части от магазина на трето лице с н.а. № 67,т.І/01.04.2003г. Този нот. акт не са представили и в производството по втората фаза на делбата пред РС. За първи път се позовават на този нот. акт и го представят по делото с молба от 17.03.2009г. Въз основа на него въззивния съд е приел, че искът за делба, предявен през 2005г. е бил насочен против лица, които не са съсобственици поради което решението по извършване на делбата е недопустимо и го е обезсилил. Това решение не е обжалвано. Жалбоподателите са поискали присъждане на разноските по делото с молбата от 17.03.2009г. Тъй като съдът не се е произнесъл по искането за разноски с решението от 17.03.2009г., след постановяване на съдебното решение с молба от 06.04.2009г. Н. са поискали присъждане на разноски в размер на 10521 лв., като са се позовали на това, че възивният съд е обезсилил решението на РС..
Въззивната жалба е подадена на 17.12.2008г. – при действието на новия ГПК и по аргумент от пар.2, ал.2 се разглежда по неговите правила. В новия ГПК не е предвидена норма, аналогична на чл. 65 от ГПК /отм/ Правилата за присъждане на разноски са уредени в чл. 78 от ГПК. Според тях ищеца има право на разноски съразмерно с уважената част, а ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част и при прекратяване на делото, но съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК ответника не отговаря за разноски, ако с поведението си не е дал причина за предявяване на иска. Това важи и за въззивния и въззивяемия в производството пред въззивната инстанция.. За да бъдат присъдени разноски, съгласно чл. 80 от ГПК страната следва кумулативно да ги е поискала и да е представила списък на разноските най-късно до приключване на последното съдебно заседание. Ако не е сторила това, тя не може да обжалва решението в частта за разноските. Жалбоподателите не са представили списък с направените от тях разноски в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция, поради което тези разноски не могат да им бъдат присъдени въз основа на по-късно посочване на размера им, защото не е предвидена възможност за по-късно представяне на списък на разноските.
В конкретния случай отказа да се присъдят разноски е постановен с обжалваното определение То е постановено по искане за изменение на решението в частта за разноските, което подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.1 т.2, във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК, но фактът на обжалваемост на това определение не създава възможност списък с разноските да се представи на съда след постановяване на решението.
Отделно от изложеното, Н. са били въззивници, но обезсилването на решението не е било постановено на основанията, посочени в подадената от тях въззивна жалба, защото и в нея те не са се позовали на нот. акт от 2003г. Съдът при служебна проверка е установил недопустимост на обжалваното решение и затова го е обезсилил. Затова не е налице хипотезата на уважаване на въззивната жалба поради което не им се дължат разноски.
Правилни са изводите на въззивниуя съд относно това, че отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди за неоснователни действия. На това разбиране почива нормата на чл. 78, ал.2 от новия ГПК. Ответниците с поведението си са станали причина за продължаване на процеса в три инстанции във фазата по допускане на делбата и за разглеждането му в две инстанции във фазата по извършването й. Така направените от тях разноски са резултат от недобросъвестно упражняване на процесуални права, което е нарушение на чл. 3 от ГПК /отм/ и на чл. 3 от новия ГПК. Ответникът има право на пасивно поведение, но няма право с активни действия да нарушава тези текстове. Нормата на чл. 65, ал.2 от ГПК /отм/ при действието на който се е развило производството пред РС, респективно на чл. 78, ал.2 от новия ГПК допуска присъждане на разноски на ответника само ако с поведението си не е дал причина за предявяване на иска и ако признае иска. Искът за делба, предявен от Г. М. е бил уважен с влязло в сила решение, което не е отменено и обвързва страните. Делбата е допусната между страните, поради което не е налице неоснователно предявяване на иск. Подаването на въззивна жалба против решението на РС от Н. и най-вече обезсилването на решението е резултат от непредставяне от тях на нот. акт от 2003г., въпреки, че и в нея те не са се позовали на този акт. Затова не е налице основание за отговорност за разноски и пред въззивна инстанция.
По изложените съображения, обжалваното определение, с което не е уважена молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски в размер на 10 521,50 лв. е правилно е следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 07.04.2009г. по гр.д. № 94/2009г. на Габровски окръжен съд
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: