О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 17.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 90 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Общинска служба “Земеделие” –Симитли против решение № 1304/30.12.2008г., постановено по гр.д. № 3392/2007г. на ВКС, І-во гр.о. в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на Общинска служба “Земеделие” – гр. С. за отмяна на основание чл. 231, б. “а” от ГПК/отм/ на влязлото в сила решение по гр.д. № 143/2001г. на Благоевградски РС, с което е уважен заявения от К. Д. С. установителен иск по чл. 13, ал.2 от ГПК от ЗВСГЗГФ, като е прието, че последната има право да възстанови собствеността си върху 570 дка гори в землището на с. Г., община С. “П”
Н. се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като молителя научил за основанието за отмяна – новия превод на документ от Имперско кадастрално управление на 03.04.2007г. и от този момент започва да тече тримесечния и едногодишния срок
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, постановено от тричленен състав на ВКС е, преграждащо развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното решение с характер на определение в обжалваната част, тричленен състав на ВКС е приел, че решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 04.05.2001г., а едногодишния срок за отмяна на основание чл. 231, б. “а” от ГПК е изтекъл на 04.05.2002г. Тъй като молбата за отмяна е подадена на 05.04.2007г., съдът я приел за просрочена, поради което като недопустима я оставил без разглеждане.
Определението е правилно
Съгласно чл. 232, ал.1 от ГПК/отм/. молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.
Новооткритото обстоятелство, на което се позовават молителите, е нов превод от османотурски на приложения към исковата молба по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ документ – месечен регистър на Императорско кадастрално управление от 01.03.1894г., направен в рамките на досъдебно производство № 2499/2006г. за деяние по чл. 316, във вр. с чл.309 от НК Представеният по делото превод се оказал неверен относно населеното место, землището на което се намират горите, според последващия превод, извършен от вещото лице от досъдебното производство. Следователно основанието за отмяна – писмения документ и представеният превод по делото, за който се твърди, че е неверен са съществували преди постановяване на влязлото в сила решение, предмет на исканата отмяна. Страната е могла да оспори превода в хода на производството, а неверността му е могла да установи и във всеки следващ момент от постановяване на решението. Тримесечният срок по чл. 232, ал.1 от ГПК /отм/ започва да тече от узнаването на основанието, а едногодишния от възникване на основанието за отмяна. И двата срока не са спазени, защото непреведения документ и превода към него, за който се твърди, че бил неверен, установяващ факта, на който се позовава страната е бил на разположение на молителя още преди постановяване на решението. Извършването на нов превод след приключване на производството на представен по делото документ не се свързва с узнаването на ново обстоятелство от заинтересованата страна, или с възникване на основанието за отмяна, а с документиране на български език на материализираните в него факти, които са съществували преди това, както и документа на чужд език, който ги удостоверява. Затова, като е приел, че срокът по чл. 232, ал. 1 ГПК тече от постановяване на атакуваното с молбата за отмяна решение и пределният такъв от една година е изтекъл към датата на подаване на молбата, съставът на ВКС, I г. о. е постановил законосъобразно определение за оставяне молбата за отмяна без разглеждане, което следва да се остави в сила..
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1304/30.12.2008г., постановено по гр.д. № 3392/2007г. на ВКС, І-во гр.о. в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на Общинска служба “Земеделие” – гр. С. за отмяна на основание чл. 231, б. “а” от ГПК/отм/ на влязлото в сила решение по гр.д. № 143/2001г. на Благоевградски районен съд.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: