О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 191/2000 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. Ш. против решение № 1* от 19.12.2008г. по гр.д. № 3599/2007г. на ВКС, І гр.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Ц. Ш. , починал на 07.02.2008г., заместен от жалбоподателката, в частта, с която той е обжалвал въззивното решение по гр.д. № 310/2006г. на Окръжен съд Монтана, с която е оставено в сила допълнителното решение на РС-Монтана по гр.д. № 1677//2001г. в частта му, с която е оставено без уважение възражението му по чл. 224 от ГПК /отм/
Н. се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалния закон, защото счита, че по този въпрос, съдът е следвало да се произнесе по същество с решението.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
За да постанови обжалваното решение с характера на определение в тази част, тричленен състав на ВКС е приел, че в тази част обжалваният съдебен акт има характера на определение, но не подлежи на касационно обжалване, защото възражението е против движението на делото.
Мотивите на определението са правилни, но съдът не е съобразил, че пред него предмет на обжалване с касационна жалба е било въззивно решение по гр.д. № 310/2006г. на Окръжен съд Монтана, с която е оставено в сила допълнителното решение на РС-Монтана по гр.д. № 1677//2001г. в частта му, с която е оставено без уважение възражението на В. Ш. по чл. 224, ал.1 от ГПК /отм/. В тази част решението на възззивния съд е имало характер на определение и поради това, че въззивната жалба против него е оставена без уважение, касационната инстанция на основание чл. 218а, аб.1 б. “в” от ГПК /отм/ е следвало да разгледа касационната жалба против тази част от решението като касационна частна жалба и по същество да констатира недопустимостта на въззивното решение с характер на определение против тази част от допълнителното решение с характер на определение, с което е оставено без уважение възражението по чл. 224 от ГПК /отм/
Възражението по чл. 224 от ГПК /отм/ за недопустимост на предявен иск поради наличие на сила на присъдено нещо е по допустимостта на производството и касае наличието на отрицателна процесуална предпоставка за предявяването му. По него съдът се произнася с определение. Като не е уважил това възражение поради липса на идентичност между страните, съдът се е произнесъл по съществото на спора и на обжалване е подлежало самото решение. Съгласно чл. 213 от ГПК /отм/ на обжалване подлежат само прекратителните определения и тези, за които законът изрично предвижда това. Определението, с което се оставя без уважение искането за прекратяване на делото поради наличие на сила на присъдено нещо е такова по движението на делото, т.е. не е прекратително и за него закона не предвижда изрично възможност за обжалване. Затова като се е произнесъл по въззивна жалба против решението с характер на определение, с което е оставено без уважение възражението по чл. 224 от ГПК /отм/, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт в тази част. Тази недопустимост е следвало да констатира касационната инстанция и да обезсили въззивното решение в тази част вместо да оставя касационната жалба против него без разглеждане.
Настоящия състав на ВКС, произнасяйки се по частната жалба, разглежда поставения с нея въпрос по същество, съгласно чл. 217, ал.2 изр.1 от ГПК /отм/ и по изложените съображения за необжалваемост на определението, с което е оставено без уважение възражението по чл. 224, ал.1 от ГПК ще обезсили решението на въззивния съд, с което е потвърдено допълнителнтото решение на РС в тази част и ще прекрати производството по въззивната жалба против него.
Водим от горното, друг тричленен състав на Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение № 1* от 19.12.2008г. по гр.д. № 3599/2007г. на ВКС, І гр.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Ц. Ш. , починал на 07.02.2008г., заместен от жалбоподателката П. Д. Ш., в частта, с която той е обжалвал въззивното решение по гр.д. № 310/2006г. на Окръжен съд Монтана, с която е оставено в сила допълнителното решение на РС-Монтана по гр.д. № 1677//2001г. в частта му, с която е оставено без уважение възражението му по чл. 224 от ГПК /отм/ и вместо това постановява:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение по гр.д. № 310/2006г. на Окръжен съд Монтана, с характер на определение в частта, с която е оставено в сила допълнителното решение на РС-Монтана по гр.д. № 1677//2001г. в частта му, с която е оставено без уважение възражението на В. Ц. Ш. по чл. 224 от ГПК:отм/и прекратява производството по въззивната жалба в тази й част.
Определението е окончателно.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: