О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 28.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 257 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Т. Д. против разпореждане от 10 02.2009г., постановено по гр.д. № 531/2008г. на Хасковски окръжен съд, с което е върната подадената от него частна касационна жалба № 14892/16.12.2008г. против определение от 08.12.2008г. по същото дело, с което е потвърдено определението за връщане на исковата молба по гр.д. № 1000/2008г.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните норми имащо за последица нарушение на правото му на защита..
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна..
За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба против определение, с което е потвърдено определението за връщане на исковата молба, съдът е приел, че И. Д. Т. не е отстранил констатираните нередовности на подадената частна касационна жалба с определението от 16.01.2009г., връчено му на 05.02.2009г. С това определение частната касационна жалба е оставена без движение с подробни указания да представи подробно изложение с основанията за допускане до касационно обжалване, като в случай, че се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК да представи и копия от решенията, които твърди, че съставляват противоречива практика, да посочи кой е съществения материално правен, или процесуален въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК и частната жалба да се преподпише от адвокат. В мотивите към това определение, от което му е връчен препис подробно се изяснява какви уточнения следва да направи жалбоподателя и от коя норма произтича това му задължение.
Разпореждането е правилно.
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, то премина във факултативно. Преценката относно това кои решения и определения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК, към която препраща чл. 274, ал.3 от ГПК относно обжалване на определенията, постановени от въззивните съдилища, като въззивна инстанция. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, респективно от основанията за неправилност на обжалваните определения по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба по същество. Затова доводите на касатора, че е изложил съображения за неправилност на определението за потвърждаване на определението за връщане на исковата молба са неоснователни, защото не кореспондират мотивите на обжалвания сега съдебен акт на новата нормативна уредба на гражданския процес.
Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е разрешен, респективно в касационната жалба да е поставен съществен материално правен, или процесуален въпрос, касаещ предмета на спора. Такъв е въпросът, от който зависи изхода от предявеният иск, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. Безспорно надлежното упражняване на правото на иск е такъв въпрос. С частната касационната жалба обаче Т. не е формулирал съществен материално правен, или процесуален въпрос, по който счита, че съдът се е произнесъл неправилно – в противоречие с практиката на ВКС, или който съдилищата разрешават противоречиво, или такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Изложени са доводи относно това, че не може да уточни имота по сега действащия план, защото не му се издава скица, че останалите въпроси, които съдът е указал, за да се уточни исковата молба ще се изяснят в хода на процеса. Тези доводи касаят правилността на определението за връщане на исковата молба и не съставляват основания за допускане на обжалваното с частната касационна жалба определение на въззивния съд. Така касаторът се е позовал само на касационните основания за неправилност на определението по чл. 275, ал.2 във вр. с чл.260 от ГПК, които са различни от основанията за допускане до обжалване,
Въпреки дадените подробни указания и за преподписване на частната касационна жалба от адвокат, съгласно изричното изискване чл. 284, ал.1 от ГПК, касаторът е твърдял, че му се нарушава правото на защита и не е изпълнил това изискване, респективно не е поискал правна помощ. Неизпълнението и на това указания прави частната касационна жалба нередовна и е основание за връщането й.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, като правилно и съобразено с процесуалния закон, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 10 02.2009г., постановено по гр.д. № 531/2008г. на Хасковски окръжен съд, с което е върната подадената от него частна касационна жалба № 14892/16.12.2008г.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: