О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 11.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 80 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И, пълномощник на жалбоподателите А. В. К. , П. Н. Н., Л. Н. Н. , С. С. В. , В. С. М. против разпореждане от 10.12.2008г., постановено по гр.д. № 1032/2008г. на СГС, с което е върната частната жалба, подадена от тях против определение № 393/12.03.2008г. по гр.д. № 1032/2008г.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила, тъй като СГС не е съобразил, че с молба на 26.05.2008г. е изпълнил указанията за внасяне на държавна такса и за представяне изложения по чл. 284, ал.3, във вр. с чл. 280 от ГПК
Върховният касационен съд, тричленен състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна..
За да постанови обжалваното разпореждане, СГС е констатирал, че касаторите не са изпълнили разпореждането от 23.04.2008г., с което са дадени указания за изправяне нередовностите на частната жалба, подадена на 07.04.2008г. против определение № 393/12.03.2008г. Съобщението с препис от това разпореждане е връчено на пълномощника на жалбоподателите на 19.05.2008г. С молба от 26.05.2008г., жалбоподателите са представили квитанция за внесена държавна такса. Съдът е приел, че нередовностите не са изпълнени, поради което е върнал частната жалба.
Определението е правилно.
Към частната жалба от 07.04.2008г. против определение № 393/12.03.2008г на СГС, касаторите са представили “Изложение на основанията за допускане до касационно обжалване” на 26.05.2008г. и отделно молба от същата дата с приложение на квитанция за внесена държавна такса. В изложението, което въззивният съд не е обсъдил в обжалваното определение е посочено, че обжалваемият им интерес се покрива с цената на имота, за който искат установяване, че притежават правото на строеж. Считат за съществен следния процесуален въпрос: когато за имота няма открита данъчна партида, но е издадено удостоверение за данъчна оценка, без да се посочва за кой имот, въпрос на редовност на исковата молба ли е представяне на данъчна оценка за която не се установява дали е за процесния имот, защото не е вписан номера му и е ясно, че няма данъчна партида, открита за него, или съдът следва да приложи нормата на чл. 57 от ГПК /отм/ В изложението са развити оплаквания за невръчване на съобщения, за това, че държавната такса била внесена, но съдът не констатирал това, че съдът служебно повдигнал въпроса за държавната такса. Не е посочено обаче нито едно от основанията по чл. 280 от ГПК за допускане до касационно обжалване, респективно нито едно от тях не е обосновано.
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване включително и на определенията и разпорежданията от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои определения и разпореждания подлежат на касационно обжалване със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК, към която препраща чл. 274, ал.3 от ГПК.. Те са различни от основанията за касиране определенията по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане по същество частната касационна жалба. Затова доводите на касаторите, че са изложили основанията за касационно обжалване във върнатата частна касационна жалба, касаещи неправилността на определението са неоснователни, защото не кореспондират на новата нормативна уредба на гражданския процес.
Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на частните касационните жалби е с обжалваното определение да е третиран, респективно в касационната частна жалба да е поставен съществен материално правен, или процесуален въпрос, касаещ предмета на спора, когато с него е оставена без уважение частна жалба против прекратително определение, или когато се касае до определение, с което се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие – чл. 274, ал.3, т. 1 и 2 от ГПК.. Такива са въпросите, от който зависи изхода от предявеният иск, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. С касационната частна жалба е поставен съществения въпрос за таксуването по искове с предмет недвижим имот, за който няма открита данъчна партида и задълженията на съда в този случай. Въпреки дадените подробни указания за уточнение на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1-3, във вр. с чл. 274, ал.3 от ГПК от ГПК, касаторите отново са се позовали на касационните основания за неправилност на определението по чл. 275, ал.2 във вр. с чл.260 от ГПК, които както вече се посочи са различни от основанията за допускане до обжалване, поради което подадената от тях касационна жалба правилно е върната от въззивната инстанция в изпълнение на задълженията й по чл. 286, ал.1,т.2 от ГПК. Затова обжалваното разпореждане, като правилно и съобразено с процесуалния закон, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 10.12.2008г., постановено по гр.д. № 1032/2008г. на СГС, с което е върната частната жалба, подадена от А. В. К. , П. Н. Н., Л. Н. Н. , С. С. В. , В. С. М. против определение № 393/12.03.2008г. по гр.д. № 1032/2008г.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: