О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 28.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 266 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. С. и В. В. С. против разпореждането от 07.01.2009г. на С. окръжен съд, с което е върната касационната жалба поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за неправилност на разпореждането, защото не отговаря на фактите по делото, че обжалваемият интерес е под 1000 лв.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивния съд се е позовал на разпореждане № 439/16.12.2008г. на председателя на ІІІ-то гр. о., с което касационната жалба е върната на С. окръжен съд, за да провери дали касационната жалба отговаря на изискването на чл. 280, ал.2 от ГПК. Въззивният съд, изпълнявайки функциите си по чл. 285 и чл. 286 от ГПК е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, защото цената на иска е под 1000 лв.
Определението е .неправилно.
От данните по делото се установява, че жалбоподателите са предявили иск по чл. 97, ал.1 от ГПК – да се признае за установено по отношение на ответната община, че те са собственици на недвижим имот – земя с площ 0,587 дка в землището на гр. К., в м.”С”, представляваща неурегулиран поземлен имот № 2* ведно с находящата се в него постройка Първоначално за този имот е била представена данъчна оценка, в която само сградата на площ 13 кв.м. е оценена за 122 лв. На л. 46 от делото на РС е представено ново у-ние за данъчна оценка, от което е видно, че за земята и сградата данъчната оценка е 2053 лв. Предвид изложеното, констатациите в обжалваното разпореждане не отговарят на фактите по делото.
Отделно от изложеното, разпореждането е неправилно и поради следното:
Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК определя като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес. Това понятие е ново, а вложеният в него смисъл е различен от цена на иска. Съгласно чл. 69, ал.1 от новия ГПК, цената на иска за парични вземания е сумата, която се претендира, а по искове за собственост – данъчната оценка, а ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. Цената на иска обаче е определяща за държавната такса, съгласно чл. 71 от ГПК и за подсъдността – чл. 104 от ГПК. При определяне на критерия за допустимост на касационно обжалване законодателят е изоставил като такъв цената на иска, както бе в отменения ГПК и си служи с ново понятие “обжалваем интерес”. В новия ГПК няма текстове, които да правят връзка между обжалваемия интерес и данъчната оценка. Въвеждайки като критерий стойността на обжалваемия интерес, новия ГПК не прави разграничение на оценяеми и неоценяеми искове, което е още един аргумент в подкрепа на тезата, че обжалваемия интерес е независим от цената на иска и определящата за нея данъчна оценка.. Това понятие е употребено само в текстовете, уреждащи допустимостта до касационно обжалване на определенията – 274, ал.4 и на въззивните решения – чл.280, ал.2 от новия ГПК, които не съдържат препращане към текстовете, уреждащи цената на иска и определянето й по данъчна оценка.
Понятието “обжалваем интерес” не е дефинирано в закона, но безспорно съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при парични вземания тази част има точен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е размера на неговата действителна стойност. Тя не може точно да се определи, но пазарната цена е най-близо до нея. Затова съдът приема, че размерът на обжалваемия интерес следва да се посочи и докаже от жалбоподателя когато по делото има съмнение, че е под законово определения по чл. 280, ла.2 от ГПК.
В конкретния случай предявеният иск по чл.97, ал.1 от ГПК е за недвижим имот – земя и сграда в землището на гр. К., за който дори данъчната оценка е над 1000 лв., което обуславя неприложимостта на чл. 280, ал.2 от ГПК. Затова неправилно касационната жалба е върната на това основание с обжалваното разпореждане, което следва да се отмени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 07.01.2009г. на С. окръжен съд, с което е върната касационна жалба № 14265/30.07.2008г. подадена от С. Т. С. и В. В. С.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: