ч. гр. д. № 544/2015 г. на ВКС, І г. о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 66
София, 16.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 544/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Н. А., [населено място], чрез пълномощника адв. В. Ч., срещу определение от 07.11.2014 г. по гр.д. 492/2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е върната въззивната му жалба против решение № 559 от 10.07.2014 г., постановено по гр.д. 3042/2012 г. по описа на Шуменския районен съд и е прекратено образуваното въззивно производство. Жалбоподателят доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението.
Ответната страна по жалбата Е. Р. Х. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе, взе предвид:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С въззивна жалба от 20.07.2014 г. Д. Н. А. е обжалвал решение № 559 от 10.07.2014 г., постановено по гр.д. 3042/2012 г. по описа на Шуменския районен съд, като е навел оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и е поискал същият да бъде отменен. С разпореждане от 28.07.2014 г., въззивният съд е указал на жалбоподатля на основание чл. 262, ал.1 вр. чл. 261, т. 4 ГПК да внесе държавна такса за въззивно обжалване, която нередовност въззивникът е отстранил в срок. На 18.08.2014 г. съдът е разпоредил препис от жалбата да бъде връчен на въззиваемата страна на основание чл. 263, ал. 1 ГПК и на 01.09.2014 г. е постъпил отговор.
С разпореждане от 15.10.2014 г. въззивният съд отново е оставил въззивната жалба без движение, като е дал едноседмичен срок на жалбоподателя да посочи в петитума й в какво точно се състои искането му пред въззивна инстанция. В указния срок, въззивникът, чрез процесуалния си представител, е подал становище, в което е поискал да бъдат обсъдени оплакванията, направени във въззивната жалба, с оглед постановяване на обоснован и законосъобразен акт и е посочил, че втората инстанция разглежда не само основателността на жалбата, но преценява и валидността и допустимостта на постановеното решение. Въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, въззивникът не е отстранил констатираните нередовности и е постановил обжалваното определение от 07.11.2014 г., с което е върнал въззивната жалба на подателя като нередовна. Мотивирал е извода си със съображения, че доколкото във въззивната жалба е поискано единствено отмяна на първоинстанционното решение и не се съдържа какво произнасяне по спора очаква жалбоподателя, то това искане не удовлетворява изискването за съдържание на въззивна жалба по чл. 260, т. 4 ГПК, в резултат на което е приел, че е налице основанието по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на подадената въззивна жалба и е прекратил образуваното производство.
При така установените факти по делото частната жалба се явява основателна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалаваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай въззивникът е изложил оплаквания за неправилност на постановеното решение на първоинстанционния съд и е поискал неговата отмяна. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 271, ал. 1 ГПК, в която са посочени правомощията на въззивната инстанция при неправилно първоинстанционно решение. При отмяната на първоинстанционното решение от въззивния съд той следва да реши делото по същество, с което ще приключи производството пред него. За разлика от отменения чл. 208, ал. 2 ГПК в нормата на чл. 271 на действащия ГПК това не е изрично записано, но то следва от задължението на съда да разгледа и разреши гражданскоправния спор, с който е сезиран.
При това положение изводът на въззивният съд за липса на елемент от законоустановеното съдържание на въззивната жалба, а именно – формирана воля за това в какво се състои искането, е необоснован и неправилен, поради което не е било налице основанието по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на въззивната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 07.11.2014 г. по гр. д. № 492/2014г. на Шуменския окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Д. Н. А..
ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: