Р Е Ш Е Н И Е
N 531
София , 29.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 357 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ вр. с чл.218б, ал.1, б.”в”ГПК/отм./ .
На 19.11.2003 г. Т. Д. К. е подала касационна жалба срещу решението на СГС от 8.10.2003 г. по гр.д. № 5* от 2002 г. , с което е уважен иска по чл. 7 ЗВСВОНИ на Е. Х. Г. и П. Х. А. и е обявен за нищожен договора от 1972 г., с който К. е закупила от държавата жилище в таванския етаж на сградата на ул. Б. № 33, гр. С.. В жалбата се позовава на нарушение на закона , изразяващо се в това, че при преценка на наведените в тази насока основания съдът се е съобразил с един подзаконов нормативен акт НРПЖ ДЖФ , без да отчете, че същия е в противоречие със Закона за народните съвети, който съгласно Закона за нормативните актове следва да се приложи и който не поставя изискванията , който са залегнали в Наредбата. Подадена е жалба и срещу решението за допълване от 24.02.2004 г. по същото дело, в което съдът е посочил, че се е произнесъл с диспозитив по нейната жалба , като е изложил и мотиви защо счита, че първостепенният акт следва да се остави в сила.
Ответниците П. Х. А. и Л. И. А. / конституирана по чл.120 ГПК вместо Е. Х. Г. , поч. на 23.02.2004 г. –у-ние за наследници № от 4.03.2004 г. / в съдебно заседание оспорват жалбата , претендират разноски, но такива не са документирани в тази инстанция.
М. на ф. и С. община с. не са взели становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, който е започнал да тече на 28.10.2003 г. и е изтекъл на 28.11.2003 г. , а касационната жалба е подадена на 19.11.2003 г. с вх. № 3* от същата дата. В законният срок е подадена и касационната жалба срещу допълнителното решение.
Решението е валидно , допустимо и правилно.
Софийски градски съд е потвърдил решението на СРС и е обявил нищожността на сключеният между касаторката Т. Д. К. и държавата в лицето на П. РНС, “В” , гр. С. договор от 26.08.1972 г. за тавански апартамент , с площ от 46,08 кв.м., състоящ се от стая, клозет, входно и изолационни антрета, мазе и таван находящ се на третия етаж, ведно с прилежащите 7 ,30% идеални части от общи части на сградата и 5,84 % идеални части от дворното място, находящо се на ул. “. № 33, кв.21, парцел ****Х-16, м. “Ц”, гр. С.. С това решение въззивният съд се е произнесъл и по двете жалби защото е прекратил производството по жалбата на П. Х. А. и Е. Х. Г. защото е заключил , че тази жалба е недопустима поради липсата на правен интерес ,тъй като иска е уважен и с нея се обжалват само мотивите. Оставил е в сила решението по жалбата на Т. Д. К., т.е . произнесъл се е с диспозитив и по жалбата на К. Следователно решението , с което е отказал допълването е правилно и следва да се остави в сила.
Решението по иска по чл.7 ЗВСВОНИ също е правилно. Касаторката не оспорва обстоятелството, че ищците са наследници на Х. П. А. , починал на 15.11.1938 г. и оставил в наследство две жилищни сгради и дворно място в гр. С., ул. Г. № 33. От двамата ищци са били отчуждени идеални части от имота по ЗОЕГПНС без да им е платено обезщетение извън предоставените им облигации. Следователно те са правоимащи по смисъла на чл.7 ЗВСВОНИ. Касаторката не оспорва и обстоятелството, че решението за продажба от 26.07.1972 г. е било подписано от зам. председателя на ИК на П. РНС и е било потвърдено от зам. председателя на ИК на СГНС, въпреки, че в НРПЖДЖ тази компетентност да се произнесе от името на държавата е била възложена на председателя на ИК на РНС, респективно на председателя на ИК на СГНС. В касираното решение са отклонени макар и лаконично въведените във въззивната жалба оплаквания, че компетентността на органите е уредена в Наредбата, докато в ЗНС този въпрос не е засегнат.
Настоящия състав на ВКС също намира сделката за нищожна. В Наредбата за продажба на жилища от ДЖФ е определен органа, който следва да направи волеизявление от името на държавата за сключването на сделката, която воля се обективира в решение, което е индивидуален административен акт. Само този орган може да ангажира държавата в тази сделка и липсата на изхождащо от него решение и равнозначно на липса на съгласие. Продажбата на държавни жилища е със сложен смесен фактически състав , като включва като елемент индивидуалният административен акт и неговата нищожност води до нищожност на целия договор. Закона за народните съвети урежда отношенията , свързани със местната власт, докато Наредбата има за задача да уреди реда, условията и органите, които от името на държавата ще участват в гражданския оборот, свързан с продажбата на жилища . Касае се до два акта, действително от различна степен, но уреждащи различни обществени отношения, поради което между тях не е налице противоречие по смисъла на чл.15 от Закона за нормативните актове. Решенията са правилни и следва да се оставят в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решението на Софийски градски съд от 8.10.2003 г. по гр.д. № 5* от 2002 г. и решението за допълване от 24.02.2004 г. по по гр.д. № 5* от 2002 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: