О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№408
С. 20.09.2010
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
Б. Д.
от съдията Д. Ц. гр.д. № 554/ 09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Ц. Б. като пълномощник на Г. И. Г. и Н. В. Г. против определение № 1826 от 25.06.2009 г. по ч.в.гр.д. № 1639/09 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от Г. Г. и Н. Г. частна жалба против определението на Пловдивския районен съд от 24.03.2009 г. по гр.д. № 2247/ 07 г., с което е отменено протоколно определение от 03.02.2009 г., с което са приети за съвместно разглеждане предявените от тях претенции по сметки и е прекратено производството по тях.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че същото не е мотивирано, доколкото са изложени лаконични мотиви без връзка с доказателствата по делото. Жалбоподателките поддържат, че претенциите по сметки са надлежно предявени съобразно изискванията на ГПК, поради което съдът не е имал основание да прекратява производството по тях.
В изложението към частната касационна жалба се сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като като с него съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/ 2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са страни по иск за делба на земеделски имоти. В първото по делото заседание след допускане на делбата на основание чл. 286, ал.1 ГПК / отм./ са заявили претенции по сметки за заплащане на месечен наем за ползуването на делбените имоти от останалите съделители в размер на по 50 лв. месечно за всяка от тях, считано от датата на възстановяване на земеделските имоти до прекратяване на съсобствеността. Първоинстанционният съд е оставил производството в тази част без движение, като е дал указания на жалбоподателките да посочат фактическите обстоятелства по така заявените претенции, кой от ответниците кой от имотите ползува, за всеки един от имотите да се посочи размер и период на претенцията, за всеки имот да се посочи надлежен ответник и до какъв размер същият отговаря. Прието е, че тези указания не са били изпълнени в определения от съда срок, поради което производството в частта по сметки правилно е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се прегражда по- нататъшното развитие на производството, каквото е обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд, касационното обжалване е допустимо при наличието на определени условия – атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпреки дадените от въззивния съд указания досежно основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, в частната жалба на Г. Г. и Н. Г. не е посочено конкретно кой е правният въпрос, по който се е произнесъл съда в определението и който е обусловил изхода на спора. Касационният съд не може да извежда този въпрос от твърденията на страната и от изложените в жалбата обстоятелства. Доводите, че същият е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/ 2001 г. също са необосновани, тъй като цитираното тълкувателно решение е постановено по някои въпроси на касационното обжалване при действието на ГПК/ отм./ и няма връзка с правната проблематика на обжалваното въззивно определение.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1826 от 25.06.2009 г. по ч.в.гр.д. № 1639/ 09 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: