О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София 13.05.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 418/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. С., М. Б. С., В. И. Т. и Е. Г. Т. чрез техния пълномощник адв. Н. Н. против решение № 1742 от 28.12.2009 г. по в.гр.д. № 1951/09 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 2581 от 30.07.2009 г. по гр.д. № 6892/08 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният против жалбоподателите отрицателен установителен иск за собственост, като е признато за установено по отнешение на ищците Д. И. Д., Ж. И. Д., Т. Д. Д., Н. Д. Д., Н. Д. Д., Д. М. Д. и И. М. П., че С. И. С., М. Б. С., В. И. Т. и Е. Г. Т. не са собственици на недвижим имот с площ 614 кв.м., представляващ ПИ № 733 по ПНИ на СО ”М.” в землището на [населено място], кв. В., при граници: ПИ №№ 734, 735, 9572/ път/ и 1358.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като необосноваво, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че предявеният против тях отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от воденето му, както и че при постановяване на своето решение въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и направените от тях възражения против активната материалноправна легитимация на ищците.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него е разрешен материалноправния въпрос за правото на собственост върху процесния недвижим имот, като в нарушение на трайната практика на ВКС съдът не е направил изводи относно всички правнорелевантни факти по спора, а именно дали праводателят на ищците е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС, началния и крайния момент на упражняваното от него владение, идентичността на процесния имот с притежавания преди образуване на ТКЗС, не се е произнесъл по възражението за нищожност на решението на ПК В., от което ищците черпят права, както и относно наличието на правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск. Позовават се на решение № 2397 от 16.07.2008 г. по гр.д. № 5888/06 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск на същите ищци против други ответници за предаване на владението на реални части от други имоти по ПНИ на СО ” М.”.
Ответниците по касация чрез своя процесуален представител адв. К. К. в писмен отговор изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 693 от 08.05.2000 г. на ПК – В. на ищците в качеството им на наследници на Д. Д. Д. са били признати за възстановяване земеделски имоти м в. ”К. чешме” – нива от 13 дка, лозе от 4 дка и гора от 4 дка, представляващи части от имот № 190 по КП от 1997 г., попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесният ПИ № 733 с площ 614 кв.м. попада изцяло в границите на признатия за възстановяване на ищците имот № 190. С нотариален акт № 120, т.7, дело № 1200/2008 г. ответниците С. С. и В. С. били признати за собственици при равни права на ПИ № 733, ведно с построената в това място сезонна постройка от 9 кв.м. Същите са наследници на И. С. М., поч. през 1983 г., на когото през 1978 г. е било предоставено по реда на ПМС № 76 право на ползуване върху хавра от 600 кв.м. в м. “М.”. През 1994 г. по искане на наследниците на И. С. е бил изготвен протокол за оценка на имота за закупуването му по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и същите заплатили определената им цена.
Въз основа на приетите за установени факти по делото въззивният съд е направил извод, че не са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, при които ползувателите могат да придобият правото на собственост върху предоставения им за ползуване земеделски имот, тъй като съществуващата в имота постройка не е отговаряла на изискванията за сграда, установени в ЗСПЗЗ и Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по Т./ отм./ – изградена е върху бетонна площадка, с дървена конструкция, обшита с фазерни плоскости и е покрита с ламарина; състои се от едно помещение, от което е преградена ниша с площ 1-2 кв.м., като е пригоден и санитарен възел, но без вода.
Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос относно наличието на правен интерес за ищците от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и следователно не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На първо място следва да се посочи, че в изложението към касационната жалба е направено неопределено позоваване на “трайната практика на ВКС” по този въпрос, без да е посочено или представено нито едно решение на ВКС, подкрепящо тезата на жалбоподателите. Върховният касационен съд последователно приема, че преди процедурата по възстановяване на собствеността да е завършена, заявителите, на които само е признато право на възстановяне на собствеността по реда на § 4- 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, не могат да се защитят с ревандикационен или положителен установителен иск за собственост, тъй като предявяването им е обусловено от наличието на позитивно решение, с което те не разполагат. В такъв случай отрицателният установителен иск за собственост, чрез който да отрекат правата на ползувателите, придобили правото на собственост при условията на § 4 а или § 4б остава единствения способ за защита. При успешно провеждане на този иск пречките за възстановяване на собствеността ще отпаднат. Това е посочено и мотивите на решение № 1866 от 19.11.2004 г. по гр.д. № 1762/03 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 150 от 20.03.2007 г. по гр.д. № 2998/05 г. на В., ІV г.о., постановени по предходното дело между страните, образувано по иск от Д. И. Д., Ж. И. Д., Д. Д. Д., Д. М. Д. и И. М. П. за ревандикация на същия имот, основан на същото решение на ПК В. от 08.05.2000 г., по което постановеното от първоинстанционния съд решение е било обезсилено поради недопустимост на предявения иск и производството по делото – прекратено. Дадения от въззивния съд отговор на възражението на касаторите за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес е в същия смисъл.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да изследва дали праводателят на ищците е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС, началния и крайния момент на упражняваното от него владение, идентичността на процесния имот с притежавания преди образуване на ТКЗС. И по този въпрос касаторите не сочат и не представят решения на ВКС или други влезли в сила решения, които да бъдат съпоставени с обжалваното. Представеното решение № 2397 от 16.07.2008 г. по гр.д. № 5888/06 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск на същите ищци против други ответници за предаване на владението на реални части от други имоти по ПНИ на СО ” М.”, освен че няма данни да е влязло в сила, не може да обоснове противоречиво разрешаване на правния въпрос, тъй като е постановено по иск за ревандикация, който има друг предмет на доказване. За разлика от иска по чл. 108 ЗС, при отрицателния установителен иск правото на собственост на ищеца не е предмет на спора.
В обобщение, не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1742 от 28.12.2009 г. по в.гр.д. № 1951/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: