О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 11.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1589/2010 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Т. Ш. чрез неговия пълномощник адв. Пл. В. против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 30.06.2010 г. по гр.д. № 3082/09 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по материалноправния въпрос как следва да се разбира понятието “наследници по закон” по смисъла на чл. 30, ал.2 ЗН. Според касатора правилно е да се възприеме тълкуването, дадено в т.15 от ППВС № 4/ 1964 г., а не постановките на ТР № 1/ 04.02.2005 г. на ОСГК.
Ответницата по касация Р. М. М. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, установи следното:
С обжалваното решение е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 14.01.2009 г. по гр.д. № 9400/05 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. Т. Ш. против Р. М. М. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарение, извършено от Р. И. В., починала на 26.04.2005 г. , с нотариален акт № 102, т.ХХVІІІ, дело № 4734/1989 г. на апартамент № 122, находящ се в блок № 031 в[жк]- [населено място], вх.Е, ет.6, с площ 46.46 кв.м, заедно с избено помещение № 18 с площ 4.03 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът М. Ш. е син на прехвърлителката Р. И. В., а ответницата е негова дъщеря и като такава не е била призована да наследява починалата. Затова в този случай, за да упражни правото си да иска намаляване на дарението до размера, необходим за възстановяване на запазената му част, ищецът следва да е приел наследството по опис, каквото е изискването на чл. 30, ал.2 ЗН. Въззивният съд се е позовал на ТР № 1/ 2005 г. на ОСГК на ВКС, с което е обявена за загубила сила т.15 от ППВС № 4/ 64 г., с която бе прието, че под понятието “наследници по закон” по смисъла на чл. 14 и чл. 30 ЗН следва да се имат предвид всички лица по чл. 5-9 ЗН, а не само онези от тях, които са призовани към наследяване.
Тезата на касатора е, че кръгът на наследниците по закон следва да се определи към момента, когато е извършено дарението, тъй като това е момента, в който била накърнена запазената му част, в случая към 1989 г., а след като това е така, то материалноправната норма на чл. 30, ал.2 ЗН следва да се прилага съобразно тълкуването, дадено с т.15 от ППВС № 4/ 64 г. , т.е. наследници по закон са всички лица по чл. 5-9 ЗН, а не само призованите към наследяване. Отговор на поставения в тази връзка правен въпрос съобразно коя задължителна практика на ВКС относно съдържанието на понятието ”наследници по закон” следва да се приложи правилото на чл. 30, ал.2 ЗН, дава разпоредбата на чл. 50 от Закона за нормативните актове. Съгласно цитираната разпоредба, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. По изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. Нормата на чл. 50 ЗНА е ясна и доколкото в случая не е придадено изрично на ТР № 1/ 2005 г. на ОСГК действие само занапред, не се налага произнасяне на касационната инстанция по поставения правен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. При постановяване на своето решение въззивният съд се е съобразил с актуалната задължителна практика на ВКС – ТР № 1/ 2005 г. на ОСГК, според която наследници по закон по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН са само онези от тях, които в конкретния случай са призовани към наследяване, поради което не е налице и основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Само за пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че юридическият факт, от който се поражда правото на наследяване, е смъртта на наследодателя. Към този момент се определя кои са неговите наследници и какво имущество влиза в наследството. Преди откриване на наследството не може да се знае дали извършените от наследодателя завещания или дарения ще накърнят запазените части на неговите евентуални наследници. До смъртта му те не разполагат с правна защита срещу извършените от него разпореждания.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 30.06.2010 г. по гр.д. № 3082/09 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: