О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 05.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 6100/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. В. М. чрез нейния пълномощник адв. Т. С., против определение № 371 от 19.08.2014 г. по ч.т.д. № 181/2014 г. на Силистренския окръжен съд. С него е оставена без разглеждане частната жалба на С. М. срещу разпореждане от 15.01.2014 г. за незабавно изпълнение, постановено по частно гр. дело № 10/2014 г. на Дуловския районен съд и за обезсилване на Заповед № 7 от 15.01.2014 г. по същото дело, и е прекратено производството по делото.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката счита, че изводът на съда, че процесуалният закон не предвижда възможност ипотекарният кредитор да обжалва разпореждането, с което се уважава молба за незабавно изпълнение, противоречи на разпоредбите на чл. 419 и чл. 429 ГПК. Поддържа, че с право да обжалва разпореждането, с което се уважава молба за незабавно изпълнение, разполага всеки от субектите, посочени в чл. 429 ГПК, по отношение на които издаденият изпълнителен лист има сила. Сочи също, че към момента на подаване на молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и към момента на издаването на заповедта, нито един от тримата солидарни длъжници – СД ”Ж. – М. М., Д. и сие”, А. М. и Т. В., които са били страни по договора за банков кредит, на основание на който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е съществувал като правен субект и следователно не е могъл да бъде страна в процесуалното правоотношение в заповедното производство.
В писмен отговор насрещната страна [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 419 ГПК, разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва само от длъжника. Жалбоподателката Светлана В. не е участник в заповедното производство, поради което не може да обжалва разпореждането, а в качеството си на ипотекарен длъжник може да защити правата си в изпълнителното производство.
Обжалваното определение е правилно. По правило активно легитимирани да обжалват постановените съдебни актове са физическите и юридическите лица, които са били страни в производството по тяхното издаване, а в случаите на смърт на страната в хода на производството – нейните универсални правоприемници. Трети лица могат да подават жалби в изрично предвидени в закона случаи.
Качеството на страна в заповедното производство имат заявителят и длъжникът. Засегнат от разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, е длъжникът, поради което, макар това да не е изрично посочено в чл. 419, ал.1 ГПК, само той има правен интерес и следователно е активно легитимиран да обжалва същото. Съгласно чл. 419, ал.2 ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед, а такова, според чл. 414 ГПК, може да бъде направено от длъжника.
Ипотекарният длъжник, ако срещу него няма издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т.6 ГПК, не е страна в заповедното производство, поради което не може да прави възражение по чл. 414 ГПК и да обжалва с частна жалба по реда на чл. 419 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение. Като трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване задължението на главния длъжник, той става страна в изпълнителното производство / което е различно от заповедното/, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, тъй като съгласно чл. 429, ал.3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу него.
Като е достигнал до същите правни изводи, въззивният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 371 от 19.08.2014 г. по ч.т.д. № 181/2014 г. на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: