О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1225
София, 15.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1420/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. З. и И. К. З., приподписана от адв. Р. Я., против решение № 348 от 01.08.2010 г. по в.гр.д. № 298/2010 г. на Врачанския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС, които са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация С. А. З. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 110 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 937/08 г. на Районен съд Козлодуй, с което са отхвърлени предявеният от А. С. З. и И. К. З. против С. А. З. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на апартамент № 4, находящ се на ет.2 във вх. Б на жил. блок № 72 в ж.к. 2А – [населено място], със застроена площ 77.60 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с принадлежащо му мазе с площ 5 кв.м и гараж № 3 в [жилищен адрес] с площ 28 кв.м и отрицателните установителни искове за собственост на дворно място с площ 1700 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда и селскостопански постройки, съставляващо имот пл.№ 2514, парцел ІІ в кв. 139 по плана на [населено място] и дворно място от 2000 кв.м, м. ”Крушов баир”, имот пл.№ 186, парцел ХV-ХVІ от кв. 914 по плана на [населено място].
Установено е по делото, че ищецът А. З. е бил собственик на недвижим имот в [населено място], който е бил отчужден през 1980 г. , като е било определено собственикът да бъде обезщетен с тристаен апартамент. Със заявление № 139/10.06.1983 г. А. З. прехвърлил правата си в полза на ответника С. З.- негов син. Оттук съдът е заключил, че собственик на апартамента и гаража е ответникът, който е придобил правото на собственост по силата на заповедта по чл. 100 З./ отм./, с която са конкретизирани отстъпените в обезщетение недвижими имоти.
По отношение на дворните места в [населено място] по делото е установено, че с частен писмен договор от 08.04.1975 г. ищецът А. З. е закупил от Д. Б. и М. К. – наследници на Г. Ф., останалото им в наследство дворно място от 1700 кв.м, заедно с намираща се в него жилищна сграда и стопански постройки, а с частен писмен договор от 07.08.1985 г. ищцата И. З. закупила от Д. М. празно дворно място от 2000 кв.м, представляващо парцел 2132 извън регулационния план на [населено място] от 1956 г. Тези два имота са били заявени пред ПК- К. от ответника за възстановяване като негови собствени и с решение № 16 от 19.10.1992 г. и решение № 16 от 16.04.1997 г. възстановени от поземлената комисия в стари реални граници. Въззивният съд е приел, че тези решения като необжалвани са породили конститутивно действие както по отношение на обекта, така и по отношение на субекта на правото на собственост и легитимират ответника като собственик на двата имота.
В изложението към касационната жалба касаторите сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпросите за приложението на разпоредбите на чл. 124 ГПК и 108 ЗС. Формулировката е твърде обща, без да са изведени конкретните правни въпроси, обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. Произнасянето на съда по всеки правен спор по необходимост е свързано с разрешаване на множество правни въпроси – както процесуалноправни, така и материалноправни, в зависимост от спецификите на всяко дело, които в своята съвкупност определят изводите му относно съществуването или несъществуването на спорното материално право. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси, които подготвят резултата по делото, а не самия резултат, са релевантни за допускане на касационно обжалване на решението. Поради това простото посочване на правната квалификация на предявените искове не изпълнява изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не дава яснота по кои конкретно въпроси се търси произнасянето на касационната инстанция. Съгласно дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 задължителни разяснения, посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда. Върховният касационен съд разполага с правомощия единствено да уточни поставения въпрос, а не и до го извлича от изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК или от касационната жалба.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 01.08.2010 г. по в.гр.д. № 298/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: