О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 07.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 419/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. З. чрез неговия процесуален представител адв. Пл. Щ. против решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 06.12.2011 г. по гр.д. № 440/2011 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване като постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВС по въпроса относно допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, както на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса за допустимите доказателства за установяване правото на собственост на земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация В. М. Б., С. К. М. и К. И. М. изразяват становище, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК, евентуално – че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице сочените от касатора основания за това по чл. 280, ал.1 ГПК.
Останалите ответници по касация М. Г. К., Г. Н. К., В Г. К., Н. Г. М., Л. И. С., М. Г. Ц., Е. А. М., М. П. М., А. П. М., Р. П. М. и Г. И. Г. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първа гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 5018 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 361/09 г. на Районен съд- [населено място] и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от И. Т. З. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ответниците в качеството им на наследници на Г. И. М. и на Г. Г. Б., че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищеца- А. Л. З., е бил собственик на ливада с площ 4.200 дка при съседи: Г. А., н-ци З. и държавни имоти и на ливада с площ 8.500 дка при съседи: Г. А., държавни имоти, н-ци Д. и н-ци З., и двете в землището на [населено място], м. “Долни ливади”. Прието е, че страните по делото не спорят относно собствеността върху един и същи имот към момента на образуване на ТКЗС, а относно точното местоположение на земеделските имоти, признати им за възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, доколкото има твърдения и данни по делото, че признатите за възстановяване имоти на наследниците на А. З. частично попадат във възстановените на ответниците и това е пречка за завършване на реституционната процедура.
Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правота на собственост върху земеделски земи преди тяхното обобществяване /преди образуване на Т./, което право е от значение за възстановяването на тези земи в лицето на техните собственици, респ. на наследниците им. Исковете за собственост, в това число и искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, са оценяеми, а цената им се определя съобразно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК- от данъчната оценка, а ако няма такава- от пазарната оценка на вещното право.
В случая по делото не са представени доказателства за данъчна оценка на процесните имоти, нито за тяхната пазарна цена, но в исковата молба ищецът е посочил цена на иска в размер на 1 100 лв., върху която е внасял дължимата държавна такса за производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд. В срока по чл. 70, ал.1 ГПК – до приключване на първото по делото заседание пред първата инстанция, въпросът за цената на иска не е повдигана нито служебно от съда, нито от ответниците по иска. Следователно, цената на иска, така, както е посочена от ищеца с исковата молба, е стабилизирана и този размер обвързва настоящата инстанция при преценка на допустимостта на касационната жалба.
Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела. Тъй като по настоящото дело цената на иска е под този минимален размер за обжалване, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И. Т. З. чрез неговия процесуален представител адв. Пл. Щ. касационна жалба против решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 06.12.2011 г. по гр.д. № 440/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: