О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 04.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 6481/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Г. Д. чрез нейния пълномощник адв. Й. В., против разпореждане № 1345 от 01.10.2014 г. по в.гр.д. № 376/2014 г. на Окръжен съд Враца, с което на основание чл. 286, ал.1,т.3 във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК е върната като недопустима подадената от Л. Д. касационна жалба вх. № 6862/30.09.2014 г. против въззивно решение № 358 от 14.08.2014 г., постановено от Окръжен съд Враца по същото дело. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че в исковата молба не е посочена цена на иска, а това е станало по- късно, както и че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е разпоредил връчване на препис от нередовна искова молба.
В писмен отговор ответницата по касация П. М. М. изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 358 от 14.08.2014 г. по в.гр.д. № 376/2014 г. на Окръжен съд – Враца е потвърдено решението на Районен съд – Монтана, постановено на 17.03.2014 г. по гр.д. № 401/2013 г., с което е отхвърлено заявеното чрез възражение от Л. Г. Д. искане за унищожаване на основание чл. 43, ал.1, б.”а” и “б” ЗН на саморъчно завещание, направено от Д. М. П., и е уважен предявеният от П. М. М. против Л. Г. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ УПИ VІІ в кв. 17 по плана на [населено място], обл. М., с площ 800 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка. За да направи извод, че подадената от Л. Г. Д. касационна жалба против въззивното решение е процесуално недопустима, въззивният съд е приел, че делото има за предмет иск по чл. 108 ЗС, чиято цена е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване. Обосновал е извода си с това, че съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот цената на иска е в размер на данъчната оценка на имота, а в случая тя е 4 366 лв.
Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. По искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е в размер на данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещта / чл. 69, ал.1, т.2 ГПК/. Видно от представеното на л. 12-13 от първоинстанционното дело Удостоверение за данъчна оценка от 28.08.2013 г., данъчната оценка на недвижимия имот – земя и сгради, предмет на иска по чл. 108 ЗС, е в размер на 4 366 лв. Следователно, цената на иска е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер, поради което правилно въззивният съд е приел, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и е разпоредил връщането й.
Изложените в частната жалба доводи за допуснати процесуални нарушение във връзка с администрирането на исковата молба са неотносими към преценката за необжалваемост на въззивното решение. Като неподлежащо на обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, то е влязло в сила от датата на постановяването му, поради което няма процесуална възможност тези доводи да бъдат обсъждани от касационната инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1345 от 01.10.2014 г. по в.гр.д. № 376/2014 г. на Окръжен съд Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: