О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 20.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1113/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 17263 от 30.09.2014 г. по гр.д. № 15871/2012 г. на Софийски градски съд е отменено частично решение № І-25-30 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 27532/2011 г. на Софийски районен съд и в отменената част е постановено друго, с което Столична община, представлявана от кмета на район ”К. село” е осъдена да заплати на М. И. К. на основание чл. 48, ал.7 ЗУЕС и чл. 61, ал.2 ЗЗД сумата 4020.13 лв., представляващи разноски за необходим ремонт на стълбище и полезни разноски за ремонт на козирка, смяна на дограма с П. дограма, смяна на стъкло на козирка, поставяне на осветителни тела и санировка на общата на страните сграда в [населено място], [улица]- двор, направени от ищцата през 2010- 2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2011 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която искът на М. И. К. е отхвърлен за разликата над 4020.13 лв. до претендирания размер от 6252 лв.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано в осъдителната му част от ответника Столична община – район “К. село”. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът подържа, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 48, ал.7 ЗУЕС, като не е взел предвид, че за извършените от ищцата ремонтни дейности в сградата – етажна собственост, не е било взето решение на общото събрание на ЕС, ищцата не е представила на общото събрание документи за извършените плащания. Освен това счита, че не е доказано извършените ремонтни дейности да са били необходими по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗУЕС.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. И. К., действаща чрез своя процесуален представител адв. П. Т., изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М. И. К. е предявила против Столична община, район “К. село” иск за сумата 6525 лв., представляваща 1/3 ид. част от разходите, които ищцата е твърдяла да е направила за ремонт на общите части на сградата в [населено място], [улица]- двор. По делото не е било спорно, че сградата е триетажна, както и че партерният и първият надпартерен етаж са собственост на ищцата, а вторият надпартерен етаж е собственост на Столична община, което е мотивирало въззивният съд да приеме, че ищцата притежава и 2/3 ид. части от общите части на сградата, а ответникът- 1/3. Съдът е приел, че в периода 2010 -2011 г. ищцата е заплатила със собствени средства ремонт на стълбище, включващ шпакловка и боядисване, на стойност 287 лв. Този ремонт съдът е квалифицирал като необходим по смисъла на § 1, т.8 ДР на ЗУЕС и е приел, че за него съобразно квотата си в съсобствеността на общите части ответникът дължи сумата 95.67 лв.
Останалите строително – ремонтни дейности, извършени през същия период, като подмяна на съществуващата дограма с П. дограма и саниране на сградата, съдът е преценил като подобрения, за които на етажния собственик се дължат разноски по реда на гесцията в зависимост от това дали са предприети със съгласието на останалите собственици, без тяхното съгласие или при тяхното противопоставяне, ако управлението на чуждата работа е предприета уместно. Приел е, че извършените подобрения са били както в интерес на ищцата, така и в интерес на ответника, поради това, че сградата е била в лошо състояние и се нуждаела от пълен ремонт, за да бъде годна за обитаване. Тъй като подобренията са извършени без съгласието на ответника, въззивният съд е приел, че имуществените отношения между страните по повод направените разноски следва да се уредят по реда на чл. 61, ал.2 ЗЗД- ответникът дължи обезщетение до размера на обогатяването му, което в случая се съизмерва със спестените разноски за подобренията.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретни правни въпроси, който счита, че са обусловили изхода на делото, нито обосновава наличието на някой от специалните критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Изложени са общи принципни постановки, трайно възприети и от съдебната практика, относно задължението на съда да определи правна квалификация на предявения иск, като изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и от заявеното в петитума искане за защита; за задължението на съда да обсъди релевантните за спора факти; за задължението на въззивната инстанция, в случай, че възприеме друга правна квалификация, да разреши спора по същество, като обсъди доказателствената по делото и защитните тези на страните; за задължението на съда да мотивира актовете си, без тези доводи да се свържат с конкретиката на настоящия спор. По този начин не са съобразени разясненията, дадени с ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК. Доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, или за необоснованост или неправилно приложение на материалния закон, са основания за отмяна на решението по чл. 281, т.3 ГПК, но те не се обхващат от основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да бъдат преценявани в тази фаза на касационното производство.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17263 от 30.09.2014 г. по гр.д. № 15871/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: