О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 6977/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. П. като пълномощник на М. Д. П., против определение № 618 от 17.10. 2014 г. по в.гр.д. № 289/2013 г. на Сливенския окръжен съд. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М. П. чрез нейния пълномощник адв. Д. П. молба вх. № СД- 05-01-5082 от 11.08.2014 г. за тълкуване на решение № 179 от 31.07.2013 г. по същото дело.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответната страна Г. Д. К. не е взел становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 274, ал.1 ГПК против определение, преграждащо развитието на делото и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от М. П. молба вх. № СД- 05-01-5082 от 11.08.2014 г. за тълкуване на въззивното решение № 179 от 31.07.2013 г. , постановено по в.гр.д. № 289/2013 г. на Сливенския окръжен съд, е идентична по съдържание с подадена от нея на 26.02.104 г. предходна молба за тълкуване на решението по същото дело, по която съдът се е произнесъл с решение № 131 от 26.03.2014 г. Тъй като решението за тълкуване не е било обжалвано, съдът е приел, че е недопустимо по същия въпрос да бъде постановявано ново решение по чл. 251 ГПК.
От данните по делото се установява, че с решение № 179 от 31.07.2013 г. по в.гр.д. № 289/2013 г. на Сливенския окръжен съд е било обезсилено решение № 643 от 12.08.2011 г. по гр.д. № 5038/2010 г. в частта, с която М. Д. П. е осъдена да заплати на Г. Д. К. сумата от 1032.72 лв., представляваща неоснователно обогатяване в размер на полезните разноски, извършени за топлоизолация на сградата, находяща се в [населено място], съобразно дела й в общите части, ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 193.01 лв., считано от 04.02.2009 г. до 24.09.2010 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която М. Д. П. е осъдена да заплати на Г. Д. К. сумата 5 392.18 лв., представляваща обезщетение за сторените от ищеца разноски за ремонт на покрива на същата жилищна сграда, съобразно дела й в общите части на сградата, ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 809.74 лв., считано от датата на завършване на ремонта -04.02.2009 г. до подаване на исковата молба- 24.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като по- нататък в диспозитива е записано “за сумата над 3 755.72 лв. главница, представляваща обезщетение за необходими разноски за ремонт на покрива, както и за сумата над 698.70 лв. лихва за забава върху главницата 3 775.72 лв., считано от датата на завършване на ремонта- 04.02.2009 г. до подаване на исковата молба, в частта, с която М. П. е осъдена да заплати на Г. К. 749.87 лв, представляваща деловодни разноски, за сумата над 512.35 лв.” В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
С молба вх. № СД-05-01-1311 от 26.02.2014 г. , подадена от адв. Д. П. като пълномощник на М. П., е направено искане за тълкуване на въззивното решение относно това дали се дължи мораторна лихва върху главницата от 3 755.72 лв. По тази молба съдът се е произнесъл с решение № 131 от 26.03.2014 г., като е тълкувал въззивното решение в смисъл, че с него М. Д. П. е осъдена да заплати на Г. Д. К. мораторна лихва за забава върху главницата 3 755.72 лв. за периода от 04.02.2009 г. до 24.09. 2010 г. в размер на 698.72 лв.
С молба вх. № СД- 05-01-5082 от 11.08.2014 г. жалбоподателката е поискала тълкуване на въззивното решение относно това дали се дължи законна лихва върху главницата от 3 755.72 лв. От изложените в тази молба доводи става ясно, че между страните има неяснота относно това дали ответницата дължи заплащане на законната лихва върху присъдената с въззивното решение главница от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, и тази неяснота препятства доброволното уреждане на отношенията между тях.
Изложеното налага извод, че двете молби за тълкуване на въззивното решение са насочени към изясняване волята на съда, отразена в различни части от диспозитива и касаещи присъждането на лихва върху главницата за различни периоди – от възникване на вземането до предявяване на иска по първата молба, и от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата по втората молба. В решение № 131 от 26.03.2014 г. въззивният съд не се произнасял по искането за тълкуване относно дължимостта на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, поради което изводът, че втората молба за тълкуване е недопустима и съставлява злоупотреба с право, е неправилен.
По изложените съображения обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М. Д. П. молба по чл. 251 ГПК за тълкуване на въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Сливенския окръжен съд за разглеждането й по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 618 от 17.10. 2014 г. по в.гр.д. № 289/2013 г. на Сливенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за разглеждане по същество на подадената от М. Д. П. молба вх. № молба вх. № СД- 05-01-5082 от 11.08.2014 г. за тълкуване на въззивно решение № 179 от 31.07.2013 г. по в.гр.д. № 289/2013 г. на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: