О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 09.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3696/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 8202 от 05.04.2014 г. по ч.гр.д. № 3378/2014 г. на Софийски градски съд е потвърдено разпореждането от 10.12.2013 г. по гр.д. № 44430/2013 г. на Софийски районен съд, 48- състав, с което е отхвърлено заявление вх. № 3135852 от 24.10.2013 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу солидарните длъжници [фирма], [фирма], О. Г. Л. и А. А. Я..
Против въззивното определение е подадена частна касационна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], действащо чрез своя процесуален представител адв. И. Балкански. В жалбата се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 1244 от 06.10.1999 по гр.д. № 490/99 г. на V г.о., постановено по идентичен казус.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С нея се атакува определение на въззивен съд, постановено в заповедно производство. Според т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство не е „друго производство” по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, а самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде изпълнително основание за принудително събиране на вземане, което длъжникът не оспорва, но и не изпълнява. В действащия ГПК заповедното производство замества това по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което също беше уредено съгласно чл. 244 ГПК /отм./ като двуинстанционно – ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. ОСГК.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба , подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. И. Балкански, против определение № 8202 от 05.04.2014 г. по ч.гр.д. № 3378/2014 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: