О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София 16.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3583/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. С. В. и Т. Н. В., против определението на Окръжен съд – Монтана, постановено на 22.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 40/2015 г., с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено в частта за разноските определението, постановено от същия съд на 03.02.2015 г., като жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение в производството по в.ч.гр.д. № 40/2015 г. в размер на 200 лв. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите подържат, че след като подадената от тях частна жалба, по която е било образувано в.ч.гр.д. № 40/2015 г. по описа на Окръжен съд- Монтана, не е била разгледана по същество, то на ответната страна не се следват разноски за адвокатско възнаграждение за това производство. Считат също, че след като производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е било инициирано от банката и в него жалбоподателите са били осъдени да заплатят съответно юрисконсултско възнаграждение на заявителя, общите правила на ГПК за разноски не следва да намерят приложение. На следващо място сочат, че след като банката не е представила списък на разноските по чл. 80, ал.2 ГПК, тя не може да иска изменение на постановеното определение в частта за разноски.
В писмен отговор ответната страна [фирма] изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.ч.гр.д. № 40/2015 г. по описа на Окръжен съд – Монтана е образувано по частна жалба на Г. С. В. и Т. Н. В. срещу разпореждане от 17.11.2014 г. по ч.гр.д. № 613/2012 г. на Районен съд – Берковица, с което е оставено без уважение искането им за обезсилване на основание чл. 415, ал.2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение от 25.09.2013 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Ответната страна [фирма] е подала отговор на частната жалба, с който е направила и искане за присъждане на разноски за производството пред въззивния съд. С определение от 03.02.2015 г. частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, като съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски. На 05.03.2015 г. [фирма] е подала молба за допълване на определението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, която е уважена, като в полза на молителя е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. при отчитане характера на производство и предвиденото в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбите на чл. 78 ГПК отговорността за разноски е уредена като санкция срещу страната, която неоснователно е повдигнала съдебния спор. Законът дава право на ответника да иска присъждане на разноски когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска / чл. 78, ал.2/, когато искът против него бъде отхвърлен /ал.3/, както и при прекратяване на делото /л.4/. Понятието “прекратяването на делото” по смисъла на чл. 78, ал.4 ГПК обхваща всички случаи, когато не са налице законовите предпоставки за постановяване на решение по съществото на спора – когато съдът бъде десезиран от разглеждане на правния спор по волята на страната /ищец, жалбоподател/ или поради недопустимост на иска или жалбата.
Неоснователно е оплакването, че след като страната не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК за производството по частната жалба, тя не може да иска допълване на постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК. По реда на чл. 248 ГПК страната може да иска допълване на постановеното решение в частта за разноските, когато съдът не се е произнесъл по направеното за това искане, или изменение на решението в тази му част – когато съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, но е пропуснал някой от направените разходи. Според указанията, дадени в т. 8 от ТР № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на чл. 248 ГПК, непредставянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК в хипотезата, когато съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане на страната за присъждане на разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Представянето на такъв спусък е процесуална предпоставка за от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на съдебния акт в частта му за разноските.
В случая подадената от Г. С. В. и Т. Н. В. частна жалба е оставена без разглеждане от въззивния съд като процесуално недопустима, поради което правилно е прието, че те дължат на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото. Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК, когато юридически лица и еднолични търговци са били защитавани по делото от юрисконсулт, те имат право на адвокатско възнаграждение. Искането на банката за присъждане на адвокатско възнаграждение е направено своевременно с отговора на частната жалба, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и като е уважил същата, въззивният съд е приложил правилно процесуалния закон.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд- Монтана, постановено на 22.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 40/2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: