О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 25.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4538/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. С. като пълномощник на Т. И. Г., М. Г. П., И. Г. А., Б. И. А., П. А. Т. и Х. А. П., против решение № 95 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 582/2012 г. на Софийски окръжен съд.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че в хода на въззиввното производство са заявили отказ от иска за делба, но тяхното волеизявление не е било докладвано от съда и последният не е разяснил на останалите съделители техните процесуални възможности по повод този отказ. По този начин съдът не е изпълнил задължението си по чл. 7 ГПК и е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 486 от 08.10.2012 г. по гр.д. № 437/2012 г. на І г.о. На следващо място поддържат, че решението противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 233 ГПК, отразена в решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 534/09 г. на І г.о., определение № 93 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 5405/2008 г. на ІV г.о., определение № 3 от 21.01.2009 г. по гр.д. № 2844/08 г. на ІV г.о. и решение № 471 от 19.10.2010 г. по гр.д. № 1436/09 г.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл. 283 ГПК срокът за подаване на касационна жалба е едномесечен и започва да тече от връчване на въззивното решение на страната. В случая въззивното решение е било съобщено на жалбоподателите Б. И. А., П. А. Т. и Х. А. П. на 27.02.2013 г. Касационната жалба от посочените лица е подадена по пощата на 04.04.2013 г., т.е. след предвидения в закона едномесечен срок, който е изтекъл за тях на 27.03.2013 г. Следователно, в тази си част тя е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба от Т. И. Г., М. Г. П. и И. Г. Ангелова е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. След подаване на касационната жалба е починала жалбоподателката Т. И. Г., която е заместена в процесуалното правоотношение от своите наследници по закон М. Г. П. и И. Г. А., които са страни по делото и на собствено основание.
За да се произнесе по допускане на същата до разглеждане по същество, настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Ботевградския районен съд, постановено на 22.05.2012 г. по гр.д. № 2104/2010 г., с което допуснатият до делба недвижим имот – нива от 1.843 дка в землището на [населено място], [община], м.” Г. дол”, съставляващ имот № 328009 по картата на землището, е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК. Въз основа на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза е направен извод, че имотът е неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат образувани реални дялове за всеки от съделителите, които са девет и имат различни квоти.
От данните по делото се установява, че в хода на производството по извършване на съдебната делба, във въззивната инстанция част от съделителите са прехвърлили на съделителката И. Г. А. чрез договор за покупко- продажба, сключен на 30.01.2013 г., притежаваните от тях идеални части както следва: Г. Х. Т.- 3/18; Б. И. А. – 1/18; П. А. Т.- 1/18; Х. А. П. – 1/18, Т. И. Г. – 2/18 и М. Г. П. – 1/ 18. С молба от 11.02.2013 г. Т. И. Г., М. Г. П., И. Г. А., Б. И. А., П. А. Т. и Х. А. П., действащи чрез своя пълномощник адв. С., за заявили пред съда, че се отказват от предявения от тях иск за делба и желаят решението на Районен съд – Ботевград по извършване на делбата да бъде обезсилено. Тази молба е докладвана от съда в съдебно заседание на 13.02.2013 г. Съделителят Г. Х. А. е заявил, че не желае техните идеални части да бъдат продавани, а съделителката М. Б. е направила искане да получи своята част от имота. При тези обстоятелства съдът е приел, че искането за прекратяване на делото поради отказ от иска за делба не може да бъде уважено, тъй като същото е направено от част от страните по делото, а в делбеното производство всички съделители съчетават качеството на ищци и на ответници.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касаторите правни въпроси. Не отговаря на данните по делото твърдението им, че съдът не е докладвал подадената от тях молба, с която са заявили отказ от иска. Напротив, същата е докладвана в съдебно заседание и по това искане е взето становището на останалите двама съделители. От изложението в касационната жалба не става ясно кои процесуални права права на страните въззивният съд е пропуснал да им разясни. Искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, е обосновано с това, че съделителите М. Б. и Г. А. не са били представлявани от адвокат, от което се подразбира, че са били нарушени техни процесуални права, а не правата на жалбоподателите, т.е. последните се позовават на нарушение на чужди права, което е недопустимо. От друга страна, константна е съдебната практика, че отказ от иск за делба е недопустим, тъй като поради спецификите на делбеното производство, той не може да произведе предвиденото в чл. 233 ГПК правно действие, както и че въпреки направен отказ от иск за делба ищецът може да предяви повторно такъв иск, а ако той е предявен от друг съсобственик – да участвува в производството. Този въпрос е изяснен в ТР № 99/ 79 г. на ОСГК на ВС. Съдебната практика по приложението на чл. 223 ГПК, на която се позовават жалбоподателите, е неприложима към настоящото дело и не може да обоснове извод за твърдяното противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС по този въпрос, тъй като е във връзка с искове, подлежащи на разглеждане по общите правила на исковия процес, докато производството по съдебна делба е уредено от закона като особено исково производство.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба от М. Г. П. и И. Г. А., действащи в лично качеството и като процесуални правоприемници на жалбоподателката Т. И. Г..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационната жалба, подадена от адв. И. Сомова като пълномощник на Б. И. А., П. А. Т. и Х. А. П., против решение № 95 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 582/2012 г. на Софийски окръжен съд.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 582/2012 г. на Софийски окръжен съд по подадената против него касационна жалба от адв. И. С. като пълномощник на М. Г. П. и И. Г. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: