О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 26.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3847/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 130 от 15.04.2013 г. по в.гр.д. № 228/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново е потвърдено решение № 668 от 12.11.2012 г. по гр.д. № 404/2012 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] против [фирма]/ в несъстоятелност/, Р. И. С. и М. П. Ч. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на недвижим имот, представляващ 103858/ 111679 ид. части от поземлен имот в м. “Г.”, съставляващ имот № 008004 по плана за земеразделяне, предмет на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 22, т.І, дело № 20/2012 г. на нотариус А. М., сключен между ответниците.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Ал. Ч. като пълномощник на [фирма]. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са следните въпроси: длъжен ли е продавачът – съсобственик на земеделска земя, да предложи на другия съсобственик конкретна цена за своята идеална част от земята; следва ли управителят на еднолично дружество с ограничена отговорност или упълномощено от него друго лице да получи нотариални покани, отправени до дружеството; приложима ли е разпоредбата на чл. 33 ЗС за имоти, представляващи земеделска земя.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Р. И. С. и М. П. Ч. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ представлявано от синдика Т. Б. също счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 1162, т.VІ, дело № 785/2005 г. е признато правото на собственост на ищеца [фирма] по отношение на сграда- котелно ІІ и битова сграда ІV блок и оборудване в 23 позиции, ведно с 2 680/111679 ид. части от поземлен имот в м.”Г.”, представляващ имот № 008004 по плана за земеразделяне на [населено място], в който са построени, представляващи обособена част от имуществото на [фирма] /в несъстоятелност/, които същият е придобил като купувач при условията на чл. 717 ТЗ след издадено възлагателно постановление. С нотариален акт № 22 , т.І, дело № 20/2012 г. [фирма] /в несъстоятелност /, представлявано от синдика, продало на Р. И. С. и М. П. Ч. 103 859/ 111 679 ид. части от ПИ № 008004 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], м. ”Г.”, заедно с построените в имота сгради: манипулация на готова продукция, склад готова продукция и амбалаж, сграда мостов кантар, сграда бензиностанция, сграда портал с лавка, сграда котелно І, сграда изкуствени торове, битова сграда ІІ блок и сграда пропан – бутан, за сумата 169 700 лв. Преди извършване на тази продажба, продавачът [фирма] / в несъстоятелност/ с нотариална покана от 11.12.2010 г. , предложил на ищеца като съсобственик на терена, да закупи сградите, ведно с останалите идеални части от земята, за сумата 108 800 лв.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че в полза на ищеца не е възникнало право на изкупуване, тъй като същият е бил поканен от другия съсобственик да изкупи неговата част от имота, макар в случая разпоредбата на чл. 33 ЗС изобщо да не е била приложима, тъй като всеки от съсобствениците на терена е притежавал в индивидуална собственост отделни сгради и е могъл свободна да се разпорежда с тях, заедно с идеалната част от мястото.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от касатора материалноправни въпроси не са от значение за изхода на делото, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същественият за изхода на делото правен въпрос, по който се е произнесъл и въззивният съд, е приложима ли е разпоредбата на чл. 33 ЗС при на продажба на идеални части от съсобствен поземлен имот, в който има построени отделни сгради, които са индивидуална собственост на отделните собствениците на терена. По този въпрос е налице трайно установена съдебна практика, която приема, че в този случай сградите са в режим на т. нар. хоризонтална етажна собственост, при която земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, има обслужващо предназначение и следва собствеността на сградите, поради което при продажба на сградите заедно с идеална част от терена разпоредбата на чл. 33 ЗС не се прилага. Касаторът не твърди тази практика да е неправилна поради неточно тълкуване на закона и да се нуждае от промяна. Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с нея, като при разрешаване на съществения за изхода на делото материалноправен въпрос е придадено решаващо значение на притежаваните в отделна собственост сгради в съсобствения поземлен имот, а не на обстоятелството дали същият представлява земеделска или друг вид земя.
След като в случая в разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗС, която изисква съсобственикът на идеална част да я предложи за изкупуване на другите съсобственици при същите условия, изобщо не намира приложение, то и въпросът следва ли управителят на еднолично дружество с ограничена отговорност или упълномощено от него друго лице да получи нотариални покани, отправени до дружеството, е изцяло неотносим към изхода на делото.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 15.04.2013 г. по в.гр.д. № 228/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: