О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 25.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 811/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 16 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 11809 г. на Разградския окръжен съд е оставено в сила решение № 271 от 03.12.2008 г. по гр.д. № 1149/07 г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. С. С. и С. Г. С. против М. Ф. М., Ф. М. И. и Е. М. И. обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за предаване владението върху ивица с площ от около 10 кв.м. по дължината на вътрешната регулационна граница между УПИ Х-177 и УПИ ХІ-173 в кв. 19 по плана [населено място] и на кладенец, находящ се в дъното на двата имота, както и обективно съединеният иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 1 516 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие племехване на оградата между двата имота.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Г. С. С. и С. Г. С. чрез техния пълномощник адв. М. Н.. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е отказал да спре производството по делото на основание чл. 182, ал.1, б. ”д” ГПК / отм./ до приключване на нохд № 118/2008 г. по описа на Разградския районен съд, образувано срещу ответниците М. Ф. М. и Ф. М. И. за престъпления по чл. 321, ал.1 НК за това, че за времето от 11.05.2007 г. до 02.07.2007 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители самоволно, не по установения от закона ред, са осъществили едно оспорвано свое действително или предполагаемо право, като са премахнали съществуващата ограда между техния имот и този на ищците и са изградили нова, навлизаща в имота на ищците и по този начин са възпрепятствували достъпа им до намиращия се между двата имота кладенец. Считат, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. и т.9 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по касация М. Ф. М., Ф. М. И. и Е. М. И. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищците са собственици на УПИ Х-177 в кв. 19 по плана на [населено място], а ответниците – на съседния УПИ ХІ-173 г. Действуващият регулационен план на населеното място е одобрен през 1978 г. По този план вътрешната регулационна граница между двата парцела съвпада с имотната граница между имоти пл.№ 177 и 173, като процесният кладенец попада в имота на ответниците. На място между двата имота има материализирана ограда от мрежа на бетонни колове, която съвпада с имотната граница между имоти пл.№ 177 и 173.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като не се установява ответниците да са навлезли и да владеят част от имота на ищците. Приел е, че в това производство не може да обсъжда въпроса дали отразената в плана от 1978 г. кадастрална граница съвпада с действителната имотна граница между имоти пл.№ 173 и 177. Намерил е за неоснователен и обективно съединеният иск по чл. 45 ЗЗД по съображения, че не е установено между двата имота да е съществувала каменна ограда, която ответниците да са разрушили и с това да се причинили на ищците претендираните имуществени вреди.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано от жалбоподателите с твърдението, че същото е недопустимо, тъй като съдът е отказал да спре производството по делото до приключване на нохд № 118/2008 г. по описа на Разградския районен съд, образувано срещу ответниците М. Ф. М. и Ф. М. И. за престъпления по чл. 321, ал.1 НК за това, че за времето от 11.05.2007 г. до 02.07.2007 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители самоволно, не по установения от закона ред, са осъществили едно оспорвано свое действително или предполагаемо право, като са премахнали съществуващата ограда между техния имот и този на ищците и са изградили нова, навлизаща в имота на ищците и по този начин са възпрепятствували достъпа им до намиращия се между двата имота кладенец.
В т.8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно. Когато основанието за спиране е осъществено пред въззивния съд, но той е постановил решението си, без да спре производството по делото, неговият акт е недопустим и при обжалване пред ВКС подлежи на обезсилване. Аналогично е положението при констатирани от съда, разглеждащ гражданскоправен спор, престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи неговият изход.
Тази хипотеза в случая не е налице. Въпросът дали ответниците са извършили самоуправни действия по смисъла на чл. 323,ал.1 НК , не е обуславящ изхода на спора за собственост. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал.1 НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Принадлежността на спорното материално право не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 323, ал.1 НК, поради това присъдата в това отношение не е задължителна за гражданския съд, независимо дали наказателния съд е направил изводи по този въпрос. Съгласно чл. 300 ГПК, аналогичен на чл. 222 ГПК- отм., / влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Компетентен да разреши имущественият спор за собственост е граждажданския съд. затова като не е спрял производството по настоящото дело до приключване на наказателното дело против ответниците, въззивният съд не е процедирал в противоречие с цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображение следва да се приеме, че не е налице соченото от касаторите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 11809 г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: