4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 26.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 506/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 7468 от 08.11.2013 г., подадена от адв. Г. Ч. като процесуален представител на Т. В. Ч. и Г. В. Ц., срещу решение № 423 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 402/2013 г. на Окръжен съд – Добрич. В касационната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на допълнителното решение, както и на основното решение по делото, а също и за неправилност на допълнителното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Считат, че двете решения следва да се допуснат до касационно обжалване за проверка на тяхната допустимост.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 357 от 15.10.2012 г. по в.гр.д. № 402/2012 г. на Окръжен съд Добрич е отменено решение № 35 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 79/08 г. на Районен съд- Балчик в частта му относно иска за делба, и в отменената част е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между Г. В. Г., Г. В. Ц. и Т. В. Ч. по отношение на следните недвижими имоти:
– дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 02508.68.86 с площ 589 кв.м, по кадастралната карта на [населено място], УПИ ХІІІ в кв. 24 с площ 591 кв.м по действащия подробен устройствен план на [населено място], при права за съделителите както следва: 3/5 ид. части за Г. В. Г., 1/5 ид. част за Г. В. Ц. и 1/5 ид. част за Т. В. Ч.;
– самостоятелни обекти в двуетажната жилищна сграда, построена в описаното по- горе дворно място: жилище на първия етаж, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.1; две стаи в приземния етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.6 и две стаи на таванския етаж- самостоятелен обект с идентификатор 02508.68.86.1.3, при равни права за тримата съделители- по 1/3 ид. част.
Отхвърлен е искът за делба по отношение на съделителката Е. Е. Г. и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени искът на Т. В. Ч. и възражението на Г. В. Ц. по чл. 30 ЗН за намаляване на извършеното в полза на Г. В. Г. дарение, обективирано в нотариален акт № 92, т.ІІ, нот. дело № 301/2000 г. Въззивният съд е приел, че в частта, касаеща заявените от Т. В. Ч. и Г. В. Ц. против Г. В. Г. и Е. Е. Г. претенции по чл. 344, ал.2 ГПК за заплащане на месечно обезщетение за ползването на делбените имоти до окончателното приключване на делбата, първоинстанционното решение не е било обжалвано.
Срещу въззивното решение е била подадена касационна жалба рег. № 6919 от 14.11.2012 г. от адв. Ч. като пълномощник на Г. В. Ц. и Т. В. Ч.. В жалбата изрично е посочено, че се обжалва решение № 357 от 15.10.2012 г. по гр.д. № 402/2012 г. на Добричкия окръжен съд в частта, касаеща “липсата на произнасяне по чл. 344, ал.2 ГПК, като в останалата му част жалбоподателите нямат възражения и не излагат такива”. Тази касационна жалба е била предмет на гр.д. № 2642/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. С определение № 182 от 15.07.2013 г. ВКС, състав на първо гражданско отделение, след като е констатирал, че в подадената от адв. Ч. като пълномощник на Т. В. Ч. въззивна жалба срещу решение № 35 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 79/08 г. на Районен съд Балчик, са наведени доводи за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която съдът е осъдил на основание чл. 344, ал.2 ЗС Г. В. Г. и Е. Е. Г. да заплащат на Г. В. Ц. и на Т. В. Ч. по 15 лв. месечно обезщетение за ползване на имота, считано от 28.07.2008 г. до окончателното приключване на делбата и че върху тази част на първоинстанционното решение въззивният съд не е упражнил съдебен контрол, е приел, че подадената от Г. Ц. и Т. Ч. касационна жалба против въззивното решение има характер на молба за допълване на същото. Поради това е прекратил производството по гр.д. № 2642/2013 г. и е върнал делото на Окръжен съд – Добрич за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК по подадената от Т. В. Ч. въззивна жалба срещу първоинстанционнтото решение и в частта му по чл. 344, ал.2 ГПК.
Съобразно дадените указания, въззивният съд е постановил решение № 423 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 402/2012 г., с което е допълнил решение № 357 от 15.10.2012 г. по същото дело, като е потвърдил решение № 35 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 79/08 г. на Районен съд – Балчик в частта, с която Г. В. Г. и Е. Е. Г. са осъдени да заплащат на основание чл. 344, ал.2 ГПК на Т. В. Ч. и на Г. В. Ц. по 15 лв. месечно обезщетение за ползване на делбения имот, считано от 11.05.2008 г. до окончателното приключване на делбата, като са отхвърлени претенциите им за разликата над тази сума до претендирания размер от 100 лв. месечно за първата съделителка и 200 лв. месечно за втората.
В подадената касационна жалба срещу допълнителното решение жалбоподателите Т. Ч. и Г. Ц. излагат доводи за недопустимост на основното решение, тъй като в същото липсвал диспозитив за обявяване нищожността на договора от 2006 г. , с който наследодателката Ц. Х. прехвърлила на Г. Г. срещу задължение за издръжка и гледане 2/5 ид. части от дворното място, както и 5/8 ид. части от жилището на първия етаж, от двете стаи на приземния етаж и от двете стаи на тавана. По тези доводи настоящият състав приема, че не дължи произнасяне, тъй като в срока по чл. 283 ГПК , който е започнал да тече от датата на съобщаванет на въззивното решение на жалбоподателите – 22.10.2012 г. за Г. Ц. и 26.11.2012 г. за Т. Ч., последните не са обжалвали постановения от въззивния съд съдебен акт в неговата цялост, а само в частта му, касаеща претенциите им по чл. 344, ал.2 ГПК. Тази претенция обаче не е обуславяща по отношение на иска делба, а с постановяване на допълнителното решение не се подновява срока за обжалване на основното решение по делото.
При извършената проверка на допълнителното решение не се установиха данни за вероятна недопустимост на същото. В исковата молба ищцата Т. Ч. е направила искане за осъждане на ответниците Г. и Е. Г. да й заплащат обезщетение в размер на 100 лв. месечно за ползването на имота, предмет на делбата, от датата на предявяване на иска. Същото искане е направила и съделителката Г. Ц. с отговора на исковата молба. Претенциите на един съсобственик срещу друг съсобственик за заплащане на обезщетение за ползване на делбения имот за времето, докато трае делбата, може да бъде заявена и разгледана във фазата по допускане на съдебната делба. Това следва от разпоредбата на чл. 344, ал.2 ГПК, съгласно която с решението по допускане на делбата или по- късно, по искане на някой от съделителите съдът може да постанови кои от наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми ще едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Доводите на жалбоподателите, че като е разгледал преждевременно претенцията им по чл. 344, ал.2 ГПК в първата фаза на делбеното производство, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, не намират опора в закона. Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на поставеното от Окръжен съд – Добрич допълнително решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 423 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 402/2013 г. на Окръжен съд – Добрич, с което на основание чл. 250 ГПК е допълнено решение № 357 от 15.10.2012 г. по същото дело,
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: