О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 09.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 6855/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от нотариус М. Г. К., против определение № 4063/14.10.2013 г. по в.ч.гр.д. № 790/2013 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 46 от 21.08.2013 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Районен съд- Разлог, с което е отказано извършването на нотариално действие – вписване на споразумение за прекратяване на договор за аренда. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на чл. 27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието и чл. 2 от Правилника за вписванията.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие е задължителна предпоставка за вписването на прекратяването на договора за аренда в нотариалните книги.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че съдията по вписване правилно е отказал да разпореди вписване на споразумение за прекратяване на договор за аренда, тъй като към представените документи за вписване липсват доказателства, че прекратяването на договора е регистрирано в съответната общинска служба по земеделие, съгласно изискването на чл. 27, ал.2 ЗАЗ. При формиране на този извод съдът се е позовал и на практиката на ВКС, обективирана в определение № 286 от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 792/2012 г. на ІV г.о., което е в същия смисъл.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателката правен въпрос. Посоченото по- горе определение на ВКС е постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и съставлява “задължителна съдебна практика” по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателката, че тази практика е формирана при неточно тълкуване на закона. В чл. 27, ал.2 ЗАЗ ясно е посочено, че прекратяването на договора за аренда се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги. Обстоятелството, че при вписване на договорите за аренда / чл. 3, ал.1 ЗАЗ/ и при продължаване на договора / чл. 18, ал.1 ЗАЗ/ предвидената от законодателя поредност на тези две действия е обратна – вписването в нотариалните книги предшества регистрацията в общинската служба по земеделие, не дава възможност за друго тълкуване на нормата на чл. 27, ал.2 ЗАЗ, тъй като при наличието на диференцирана правна уредба относно реда за сключване и за прекратяване на арендните договори, то би противоречало на закона. В тази връзка следва да се има предвид и различното действие, което имат вписването в нотариалните книги на договора за аренда /оповестително – защитно/ и вписването на неговото прекратяване / чисто оповестително/.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4063/14.10.2013 г. по в.ч.гр.д. № 790/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: