О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София 10.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1812/2009 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. А. Т. и С. Г. Т. чрез техния пълномощник адв. К. Я. против въззивно решение № 314 от 28.05.2009 г. по в.гр.д. № 737/08 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, отдал е значение единствено на гласните доказателства и възприел заключенията на съдебно- техническите експертизи, без да ги анализира задълбочено.
За да обосноват допускане на въззивното решение до касационно обжалване се позовават на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК сочат, че обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Ответницата по касация М. В. Б. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допуснане на касационната жалба до разглеждане по същество, взе предвид следното:
Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд. С него е отменено решение № 205 от 19.12.2005 г. по гр.д. № 127/04 г. на Балчишкия районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Т. и Е. А. Т. против М. В. Б. иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищците върху имот с площ 48 кв.м., показан в червен щрих и заключен между точки 1, 2 и 3 на скицата на вещото лице, като погрешно включен в границите на поземлен имот с идентификатор 02508.74.332 по одобрената кадастрална карта на[населено място]. Съобразно дадените с отменителното решение на ВКС по гр.д. № 1206/06 г. указания въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства поотделно и във връзка със заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза относно промените в регулационния статут на имотите по предходните кадастрални и регулационни планове и е достигнал до извод, че вярната имотна граница между двата имота съвпада със съществувалата каменна ограда, чието местоположение е било грешно отразено в първия кадастрален план на града от 1953 г. Понастоящем на мястото на старата каменна ограда има изградена нова от мрежа, заснета в одобрената през 2004 г. кадастрална карта, която съответствува на действителната имотна граница между тях. По този начин спорните 48 кв.м., обозначени на скицата на вещото лице, не се явяват погрешно включени в границите на поземления имот на ответницата.
В касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е свързан с предмета на спора и да е от значение за изхода по него. Касационната жалба и двете допълнения към нея имат сходно съдържание и съдържат оплаквания във връзка с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото. Тези доводи са относими към правилността на решението, но не могат да се обсъждат във фазата по селектиране на касационните жалби, която се свежда до преценка относно наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не може да се квалифицира твърдението, че казусът ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като относно предмета и подлежащите на установяване факти по иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, аналогичен на чл. 32, ал.2,т.2 З./ отм./, има създадена трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. От правна страна настоящият спор не разкрива някакви особености, определящи го като специфичен или рядко срещан случай, разглеждането на който ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице законовите предпоставки за това по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 314 от 28.05.2009 г. по в.гр.д. № 737/08 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: