О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София 11.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 482/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Н. И. чрез адв. И. З., против определение № 468 от 29.07.2011 г. по ч.гр.д. № 415/11 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване по въпросите: налице ли е правен интерес от водене на иск по чл. 108 ЗС в случай на постановен отказ на ПК за възстановяване на земеделски имот, обоснован с права на трети лица върху имота, ако ищците са подали заявление за реституиране на имота; следва ли задължително при наличие на имоти извън границите на населеното място, които са били и са останали земеделски, да се проведе специалната процедура по възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ; постановен отказ на ПК да възстанови правото на собственост върху даден имот, води ли до изгубване на собствеността, както и на правото на иск за защита на собствеността.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответниците С. Н. С. и Д. Н. Д. изразяват становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1669 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 901/2011 г. на Окръжен съд- Варна, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявения ревандикационен иск.
Видно от исковата молба, твърдението на ищцата е било, че нейният дядо – Н. Н. А., е бил собственик на основание договор за покупко- продажба на лозе с площ …. кв.м, в м. ”В.” в землището на [населено място], което през ….. г. било включено в ТКЗС. По подаденото през ….. г. заявление за възстановяване собствеността върху този имот, поземлената комисия постановила отказ поради това, че имотът бил придобит от трети лица – ответниците С. С. и Д. С. по силата на нотариални актове от ….. г. Твърдяла е, че ответниците владеят имота без основание, тъй като замяната от Т. комисия, на основание която техният праводател се е легитимирал като собственик на имота, е била нищожна като извършена в нарушение на З.. Сезирала е съда с искане за осъждане на ответниците да й предадат владението съответно върху имоти пл.№ ….. и ….. по кадастралния план на м.”Т.”. При така изложените обстоятелства първоинстанционният и въззивният съд са приели, че след като поземлената комисия е отказала да възстанови на ищцата собствеността върху процесния имот, последната няма правен интерес от търсената с иска по чл. 108 ЗС защита.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателката правни въпроси. По тях има трайно установена съдебна практика, видно и от представените пред въззивния съд решения на ВКС, с която обжалваното определение е съобразено. В тях е застъпено разбирането, че собствеността върху земеделските имоти се възстановява по силата на ЗСПЗЗ след провеждане на специално административно производство, което приключва с постановяване на решение на компетентния административен орган- сега общинската служба по земеделие, с което имотът се индивидуализира като реален обект по площ, категория, местоположение, граници и съседи и което легитимира лицата, в чиято полза е издадено, като собственици на конкретен имот. Това решение има конститутивно действие и от влизането му в сила възниква правен интерес от предявяване на ревандикационен иск за имота, ако той се владее без основание от трето лице. Ако процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила или има влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността, както е в настоящия случай, заявеният за възстановяване имот не може да бъде предмет на положителен или ревандикационен иск за собственост, тъй собствениците на имота към момента на образуване на ТКЗС, респ. техните наследници, не могат формално да се легитимират като собственици на имота към настоящия момент. В частната касационна жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава необходимостта тази практика да бъде променена или осъвременена с посочване на конкретни обстоятелства- промени в законодателствата или обществените условия, неправилно тълкуване на конкретни правни норми, с оглед на които тя се явява остаряла или неправилна.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 468 от 29.07.2011 г. по ч.гр.д. № 415/11 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: