О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София 23.02.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 февруари 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1832/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Т. К. и З. Т. И., представлявани от адв. Ю. О., против решение № 662 от 18.12.2008 г. по в.гр.д. № 742/07 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и не е подложил на преценка всички събрани по делото доказателства.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с установената практика на ВКС. Като такива са формулирани въпросите по приложението на чл. 188, ал.1 и чл. 189, ал.2 ГПК/ отм./, както и на чл. 75, ал.2 ЗН и чл. 34, ал.2 ЗС. Считат, че произнасянето на ВКС по делото ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
С обжалванато въззивно решение е оставено в сила решение № 70 от 20.04.2007 г. по гр.д. № 32/01 г. на Районен съд- Генерал Тошево, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Т. К., А. И. И. и З. Т. И. инцидентен установителен иск за установяване съдържанието на непредставено по делото саморъчно завещание, извършено от М. С. О. под № 158/1946 г. по нот. дело № 874/46 г. на нотариус при Толбухинския районен съд и е допусната съдебна делба на недвижим имот – земеделска земя, останала в наследство от М. С. О., представляваща нива с площ 140 дка, имот № 001004 в землището на[населено място], общ. Г. Т., при посочените в решението съделители и техните права по закон. Въззивният съд е приел, че ангажираните по делото писмени доказателства – копия от азбучната книга и от регистъра на завещанията на С. по вписвания при Районен съд Добрич, установяват факта на депозиране на саморъчно завещание от общата на страните наследодателка М. С. О., регистрирано под № 158/1946 г., по повод на което е образувано нот. дело № 874/1946 т., както и че същото е било обявено по молба от Е. М. Т. с протокол от 01.03.1954 г. по нот. д. № 16/1954 г. Тъй като завещанието не е било представено по делото и по надлежния ред е било установено, че посочените по- горе нотариални дела не са налични в архивата на службата, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 134, ал.1 ГПК/ отм./, при които е допустимо съдържанието на завещанието да бъде установявано с гласни доказателства, но е намерил, че ищците по инцидентния установителен иск не са провели успешно доказване на твърдяните от тях обстоятелства, а именно, съставено от М. О. саморъчно завещание, с което е завещала 80 дка от имота на Е. Бочурова и 50 дка на Т. З., които са нейни племенници, както и 10 дка на М. Ж.. Съдът е посочил, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи извод относно времето на съставяне на завещанието, спазване на предписаната от закона форма и изразената в него воля на завещателката относно имуществото и лицата, за които се отнася, тъй като свидетелите са дали неясни и противоречиви сведения относно тези обстоятелства.
Формулираният от касаторите процесуалноправен въпрос за задължението на съда по чл. 188, ал.1 и чл. 198, ал.2 ГПК / отм./ да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните, не е разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВКС, изразена и в представеното с касационната жалба решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр.д. № 814/99 г. на V г.о. Въззивният съд е обсъдил показанията на всеки от разпитаните по делото свидетели поотделно, съпоставил ги е с показанията на другите свидетели и с останалите обстоятелства по делото и мотивирано е посочил защо не ги кредитира. Отчел е и обстоятелството, че Е. Б., по молба на която е било отворено завещанието през 1954 г. и за която жалбоподателите поддържат, че е едно от лицата, в полза на които е направено завещанието, не се е позовала на него в административното производството по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот и в исковата молба, по която е образувано делото за делба.
Следващият въпрос – относно задължението на съда да следи служебно и да конституира всички сънаследници като страни в делбения процес, също не е разрешен от въззивния съд в протоворечие с практиката на ВКС и на съдилищата. При положение, че лицето М. Г. Ж. няма качеството на наследник по закон на общата на страните наследодателка М. О. и в хода на делото не е установено да има формално качеството на наследник по завещание, въззивният съд не е имал задължение да я конституира като страна по делото.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените правни въпроси. По тези въпроси има формирана трайна съдебна практика и доколкото не се твърди, че същата е неправилна, не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 662 от 18.12.2008 г. по в.гр.д. № 742/07 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: