2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 29.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2462/ 2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 494 от 30.10.2013 г. по в.гр.д. № 573/2013 г. на Окръжен съд – Враца е потвърдено решение № 386 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 4915/2012 г. на Районен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният от Г. И. Г. против А. И. К. иск с правно основание чл. 75 ЗС за предаване на владението върху една стая на първия етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1024.236.1.1, на адрес [населено място], [улица], както и да отстрани изградените в ПИ с идентификатор 12259.1024.236 огради и площадки.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. П. П. като пълномощник на Г. И. Г.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Може ли купувачът от публична продан да защити правата си с иск по чл. 75 ЗС или следва да стори това по реда на чл. 498, ал.1 ГПК; 2/ От значение за изхода на спора по чл. 75 ЗС ли е обстоятелството кой и кога е строил подобренията в имота; 3/ След като ищецът твърди, че е собственик на имота, може ли да избира дали да защити вещните си права по реда на чл. 75 ЗС или по реда на чл. 498 ГПК, ако като ответникът предявява вещноправни претенции към стаята и подобренията.
Ответникът по касация И. А. К. не е взел становище по предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 153 от 14.11.2005 г. по гр.д. № 1271/2005 г. на Врачанския районен съд е била допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ, пл.№ 1407 в кв. 316 по плана на [населено място], заедно с първия етаж от построената в него масивна жилищна сграда и други подобрения, между съделителите Г. И. Г., Т. И. К., К. И. С. и А. И. К.. С решение от 07.03.2008 г. по същото дело, допуснатият до делба имот е бил изнесен на публична продан. С Постановление за възлагане на нед9вижим имот от 25.06.2012 г. на ЧСИ М. Н., влязло в сила на 04.07.2012 г., недвижимия имот е бил възложен на съделителя Г. И. Г., който е обявен за купувач от състоялата се публична продан. По делото няма доказателства и твърдения същият да е бил въведен в имота от съдебния изпълнител по реда на чл. 498 ГПК. Установено е по делото и това не е било спорно между страните, че ответникът е собственик на втория етаж от жилищната сграда, както и че от няколко години упражнява фактическа власт върху една стая на първия етаж, която ползва за свои нужди.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на владелческия иск по чл. 75 ЗС, тъй като ищецът не е доказал факта на придобито и упражнявано от него повече от 6 месеца владение върху имота.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси, тъй като те не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял по въпроса относно това по какъв ред купувачът от публична продан може да защити владението върху придобития от него имот. Решаващите съображения за отхвърляне на предявения от касатора владелчески иск са за недоказаност на факта той да е упражнявал владение върху имота, което да е продължило най – малко 6 месеца преди да е било отнето от ответника, т.е отхвърлянето на иска е резултат от направената от въззивния съд конкретна преценка на събраните по делото доказателства относно релевантните за търсената с иска по чл. 75 ЗС защита факти – на владението и на нарушението му, а не с избрания способ за защита.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 494 от 30.10.2013 г. по в.гр.д. № 573/2013 г. на Окръжен съд – Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: