О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 10.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1960/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. А. И. и Н. П. Н. чрез техния процесуален представител адв. Мл. Г., против въззивното определение, постановено на 28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 20/2013 г. на Окръжен съд- Монтана. С него е потвърдено определението от 27.11.2012 г. по гр.д. № 306/2012 г. на Ломския районен съд, с което е върнат / не е приет за съвместно разглеждане/ предявеният от П. И. и Н. Н. инцидентен установителен иск.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Касаторите обосновават наличието на предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване с твърдението, се с него въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са следните въпроси: най – късно до кой момент от развитието на процеса следва да бъде предявен инцидентния установителен иск, съгласно действащия ГПК, и допустимо ли е този иск да бъде предявен устно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
П. А. И. и И. П. Н. са предявили против М. Г. И. иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване грешка в кадастралната основа. В първото по делото заседание, проведено на 06.06.2012 г. са поискали от съда, на основание чл. 212 ГПК, да се произнесе “относно законността и правилността на всички нотариални актове до последния, с който ответницата е придобила собствеността на УПИ ІІ-237”. С определение от 03.07.2012 г. съдът е указал на ищците да предявят инцидентния установителен иск в писмена форма и внесат държавна такса за него. С определение от 27.11.2012 г. не е приел същия за разглеждане поради неотстраняване на нередовности в срок.
С обжалваното определение Окръжен съд- Монтана е потвърдил определението на първоинстанционния съд, като е приел, че същото е правилно, но по други съображения – искът не е бил предявен в срока по чл. 212 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК, на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и определенията, за които това е изрично предвидено в закона. Определението на първата инстанция, с което не се приема за разглеждане инцидентен установителен иск, не е от тези категории. То не е преграждащо, тъй като не лишава страната от възможността да предяви отделен иск, за да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на оспореното правоотношение. Определението, с което се отказва приемането на инцидентния установителен иск, не прегражда и защитата на страната по главния иск, доколкото правоотношението, предмет на инцидентния установителен иск, по дефиниция има преюдициален характер и съдът по необходимост ще следва да вземе становище по него в мотивите. Определението не попада в кръга на тези по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в процесуалния закон няма разпоредба, предвиждаща обжалването му с частна жалба.
Изводът е, че частната жалба, подадена от П. А. И. и Н. П. Н. против определението на Ломския районен съд от 27.11.2012 г., с което не е приет за съвместно разглеждане предявеният от тях инцидентен установителен иск, е била процесуално недопустима. Като не е съобразил това и се е произнесъл по същество на частната жалба, въззивният съд е постановил недопустимо определение. Тъй като в правомощията на касационната инстанция е да следи служебно за допустимостта на обжалвания пред нея съдебен акт, въззивното определение следва да бъде обезсилено, а производството по подадената от П. А. И. и Н. П. Н. частна жалба против определението на Ломския районен съд от 27.11.2012 г. по гр.д. № 306/2012 г. следва да бъде прекратено като недопустимо.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо въззивното определение, постановено на 28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 20/2013 г. на Окръжен съд- Монтана.
ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от П. А. И. и Н. П. Н. частна жалба против определението на Ломския районен съд от 27.11.2012 г. по гр.д. № 306/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: