4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 26.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 7067/ 2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 14487 от 26.07.2013 г. по ч.гр.д. № 8261/2013 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение подадената от Н. К. Д. частна жалба против определението от 08.05.2013 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 2602/2013 г., с което е отказано конституирането й на основание чл. 225, ал.1 ГПК като главно встъпило лице.
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК против въззивното определение е подадена частна касационна жалба от Н. К. Д.. В жалбата са изложени са доводи за неправилност на същото и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси: налице ли са условията за главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК, когато във висящ процес за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, трето лице предяви срещу двете страни по делото самостоятелни искове за собственост; има ли вещнопрехвърлителен ефект съдебното решение по иск за обявяване нищожност на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот; при преценка на условията по чл. 225, ал.1 ГПК при висящ иск по чл. 26 ЗЗД следва ли договорите, с които е било прехвърлено право на собственост или на друго ограничено вещно право, да се приравняват на всички останали договори и да се приеме, че правните последици на съдебното решение по такъв иск се изчерпват само с уважаването или отхвърлянето на този иск; с оглед прилагането на чл. 225, ал.1 ГПК налице ли е тъждественост между субективното материално право, чиято защита се търси чрез иска по чл. 26 ЗЗД, когато той има за предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот и субективното материално право, чиято защита се търси чрез иск за собственост, когато и двата иска се отнасят до един и същ имот. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на делото, както и че са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответникът И. Г. Н. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че главното встъпване по реда на чл. 225, ал.1 ГПК е допустимо, когато третото лице претендира за себе си изцяло или отчасти същото материално право, което е предмет на висящия спор, при което уважаването на първоначалния иск е несъвместимо с уважаването на иска на главно встъпилото лицеq и обратно. Намерил е, че в случая такава зависимост не е налице, тъй като правото на собственост върху недвижимия имот, по отношение на който жалбоподателката претендира свои права, не е предмет на делото, което е било образувано по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване нищожност на договора за дарение на този имот, сключен между ищеца и ответника.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението по въпроса дали са налице условията за главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК, когато във висящ процес за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот трето лице предяви срещу двете страни по делото самостоятелни искове за собственост. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Предпоставките за главно встъпване са уредени в чл. 225 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни. По приложението на чл. 225 ГПК има формирана многобройна съдебна практика, която е последователна в разбирането си, че за да е допустимо главното стъпване, претендираните от третото лице права трябва да са несъвместими с правата, чиято защита се търси с главния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск, и обратно. Такава несъвместимост е налице когато двете дела да имат за предмет едно и също спорно субективно материално право. Обжалваното въззивно решение е постановено при съобразяване с трайно установената съдебна практика. В случая, първоначално предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД и има за предмет установяване несъществуването на договор за дарение, сключен между ищеца и ответника. Въпросът дали дареният имот е собственост на дарителя или на трето лице, не е част от предмета на този иск. Неговото уважаване или отхвърляне по никакъв начин не е обусловено от принадлежността на правото на собственост върху имота – ако се установи, че договорът страда от релевираните с исковата молба пороци, обуславящи неговата нищожност, искът по чл. 26, ал.2 ЗЗД ще бъде уважен независимо от това дали дарението е извършено от собственик или от несобственик. В този смисъл изходът по спора за собственост, предявен от ищцата, не е от естество да повлияе върху резултата по първонаначалния иск. С оглед на това като е приел, че предявеният от ищцата иск за собственост не отговаря на изискванията на чл. 225 ГПК, при които е допустимо главното встъпване, въззивният съд е приложил точно процесуалния закон.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса налице ли е тъждественост между субективното материално право, чиято защита се търси чрез иска по чл. 26 ЗЗД, когато той има за предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот и субективното материално право, чиято защита се търси чрез иск за собственост, когато и двата иска се отнасят до един и същ имот. В допълнение следва да се посочи, че въпросът вече е разрешен с определение № 23 от 19.01.2011 г. по ч.гр.д. № 505/2010 г. на ВКС, І г.о. , което се споделя от настоящия състав.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по останалите два въпроса, формулирани в изложението към частната касационна жалба: има ли вещнопрехвърлителен ефект съдебното решение по иск за обявяване нищожност на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот и дали при преценка на условията по чл. 225, ал.1 ГПК при висящ иск по чл. 26 ЗЗД договорите, с които е било прехвърлено право на собственост или на друго ограничено вещно право, следва да се приравняват на всички останали договори и да се приема, че правните последици на съдебното решение по такъв иск се изчерпват само с уважаването или отхвърлянето на този иск. Изложените от жалбоподателката доводи за значението на тези въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото се основават на неправилното разбиране, че искът по чл. 26 ЗЗД е конститутивен и след като съдебната практика приема, че е допустимо трето лице да встъпи по реда на чл. 225 ГПК в производството по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД , като предяви против страните по него иск за собственост на същия имот, предмет на предварителния договор, то по аналогия би следвало същото разрешение да се приеме и по отношение на възможността за главно встъпване по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД. Безпротиворечиво в съдебната практика и в правната теория се приема, че искът за обявяване нищожност на договор по чл. 26 ЗЗД е установителен и не се налага отново касационната инстанция да се произнася по този въпрос. Поради това доводите за прилагане по аналогия на сочената от жалбоподателката съдебна практика към настоящия казус са неоснователни.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване по поставените от жалбоподателката правни въпроси.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14487 от 26.07.2013 г. по ч.гр.д. № 8261/2013 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: