О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
София, 24.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1366/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 137 от 27.02.2009 г. по в.гр.д. № 827/08 г. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решение № 38 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 1563/07 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. П. К. против С. М. Ж. иск за делба на следните недвижими имоти: нива с площ 13.001 дка , трета категория, с кад. № 042007, съставляващ парцел 7 от масив 42 по плана за земеразделяне на [населено място]; нива с площ 5 600 дка с кад. № 038132, съставляваща парцел 132 в масив 38 в м. ”Калайджия” по картата на възстановената собственост на същото село и УПИ – нива с площ 26.396 дка в м. ”К. трап” , имот № 019031 по плана за земеразделяне на [населено място].
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищцата М. П. К.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос когато един недвижим имот е придобит по време на брака, има ли значение кой от двамата съпрузи каква част от цената е платил и с какво намерение. По този въпрос се позовава на противоречие с определение № 198 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 4974/08 г. на ВКС, І г.о. На следващо място твърди, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата – когато близки на единия съпруг дават парични средства на съпрузите преди прекратяването на брака им с цел закупуване на недвижим имот, достатъчно ли е доказването на факта на предоставяване на средствата, за да се приеме, че е оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ и този имот е индивидална собственост на единия съпруг. В тази връзка сочи решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609/02 г. на ВКС, І г.о. Като разрешавани противоречиво от съдилищата са поставени и следните процесуалноправни въпроси: за да се приеме, че даден недвижим имот, придобит по време на брака е лична собственост на единия съпруг, следва ли да се докаже липсата на принос на другия съпруг в придобиването му; трябва ли другият съпруг да доказва приноса си придобиване на делбения имот; може ли личният принос на другия съпруг да включва освен парични средство и грижи за отглеждане на децата, по поддържане на домакинството и пр.; следва ли в делбеното производство бившият съпруг, който възразява, че недвижим имот, придобит по време на брака, е негова лична собственост, да доказва, че дадените му от неговите близки парични средства са потребени за закупуването на този имот. Твърди се по тези въпроси противоречието да е обективирано чрез решение № 241 от 04.04.1989 г. на ІІ г.о. на ВС и решение от 03.06.2005 г. по гр.д. № 4131/04 г. на Софийски градски съд.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. М. Ж. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Установено е по делото от фактическа страна и не е било спорно между страните, че същите са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 18.11.2000 г., който е прекратен с развод на 10.04.2007 г. с влязло в сила решение по гр.д. № 35/06 г. на Добричкия районен съд. Установено е също, че недвижимите имоти – земеделски земи в землището на [населено място], са придобити чрез възмездни сделки в периода 2001-2005 г. по време на брака на страните на името на съпруга С. М. Ж.. За да отхвърли предявения от жалбоподателката иск за делба на тези имоти, въззивният съд е приел, че същите не са съпружеска имуществена общност, а са лична собственост на съпруга С. Ж., тъй като са придобити със средства с извънсемеен произход, дарени му от неговите родители. Съдът е приел, че презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ е оборена чрез ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства, установяващи, че неговият баща е бил пчелар, реализирал е допълнителни доходи от продажбата на мед, като е влагал получените средства в закупуването на земеделска земя на името на ответника С. Ж. и на другия си син. Бащата установил връзка с познат брокер на недвижими имоти, решавал кои точно имоти да бъдат закупени, сключил предварителни договори за закупуването на два от тях на свое име, осигурявал средствата за заплащане на цената им. Ответникът С. Ж. присъствувал само на изповядането на сделките пред нотариуса и полагал подпис върху нотариалните актове. Въззивният съд е преценил и показанията на другата група свидетели, посочени от ищцата и е намерил, че от тях може да се направи извод, че ищцата е получавала парични суми от своя дядо, но не се установява влагането им в придобиването на делбените имоти.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение по първия от формулираните в изложението правни въпроси – когато един недвижим имот е придобит по време на брака, има ли значение кой от двамата съпрузи каква част от цената е платил и с какво намерение. На първо място следва да се посочи, че определението на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, е такова по чл. 288 ГПК, което не представлява съдебна практика по смисъла на соченото основание. На следващо място, в него е цитирана практика на ВКС, която е неотносима към настоящото дело, тъй като касае хипотеза на придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи, докато в случая процесните недвижими имоти са придобити на името на единия съпруг. Поради това по първия въпрос въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Следващият въпрос е когато близки на единия съпруг дават парични средства на съпрузите преди прекратяването на брака им с цел закупуване на недвижим имот, достатъчно ли е доказването на факта на предоставяване на средствата, за да се приеме, че е оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ и този имот е индивидуална собственост на единия съпруг. При съпоставката на мотивите на обжалваното въззивно решение и мотивите на решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609/02 г. на ВКС, І г.о., не може да се направи извод, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. В цитираното решение е разгледана хипотеза, при която недвижимият имот е бил придобит по време на брака на името на двамата съпрузи и е направен извод, че щом купуват общо имота, той е съпружеска имуществена общност, независимо от средствата, с които е закупен, а средствата, дадени от единия съпруг, следва да се третират като предоставени на другия на някакво основание/ дарение, заем и пр./, което е от значение за техните вътрешни отношения, но не променя характера на имота като съпружеска имуществена общност. Посоченото разрешение е относимо към случаите, когато титуляри по договора за придобиване на право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот са и двамата съпрузи и не може механично да се пренесе към хипотезата в обжалваното въззивно решение.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по повдигнатите в изложението процесуалноправни въпроси. В решение № 241 от 04.04.1989 г. на ІІ г.о. е прието, че установеният в чл. 19, ал.1 и 3 СК/ отм./ принцип за общност на вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака, е съвместния принос. В лична собственост може да се придобие през време на брака всякакво имущество, ако другият съпруг няма принос в придобиването му. Законът – чл. 21 СК/ отм./ обявява имуществото, придобито през време на брака, но с лични средства на единия съпруг, за негова лична собственост. Съдебната практика последователно приема, че с установяване на извънсемейния произход на средствата, вложени за придобиване на имуществото, презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ се счита оборена. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение.
Въпросът дали съвместният принос може да се изрази в грижи за децата и домакинството, би имал значение в настоящия случай, ако процесните имоти са придобити само отчасти с дарените от бащата на ответника лични средства.
В обобщение на изложеното, не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 27.02.2009 г. по в.гр.д. № 827/08 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: