3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 26.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 352/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], против протоколно определение от 13.06.2013 г. по гр.д. № 1333/09 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството, образувано по молба на [фирма] за тълкуване на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 03.12.2009 г. по делото. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, поради това, че молбата за тълкуване е била подадена преди да се изпълни въззивното решение и независимо от фактите, настъпили в хода на производството, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по нея.
По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба, подаден от адв. М. В. като пълномощник на А. Н. Т., О. К. Ж., В. М. Р. и М. В. Р., в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна.
В писмен отговор на жалбата третото лице – помагач Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията се сочи, че частната жалба е основателна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение / без номер/ от 13.12.2009 г. по гр.д. № 1333/09 г. на Софийски градски съд, жалбоподателят в настоящото производство [фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на О. К. Ж., А. Н. Т. и А. Н. Б.- Р., владението на собствените им 7413/31756 ид. части от магазин № 2, находящ се в партера на седеметажна жилищна сграда в [населено място], [улица], състоящ се от магазин, склад, антре, тоалетна и агрегатно помещение, със застроено площ 186.2 кв.м, при съседи : [улица], калкан, вътрешен двор, жилище, склад, фоайе към жилищната сграда и проход, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в дворното място, съставляващо парцел VІІ- 10,18 от кв. 1471, зона Б-2-3 по плана на [населено място] от 1994 г.
С молба от 22.02.2012 г. жалбоподателят [фирма] е поискал тълкуване на въззивното решение относно това дали присъдените на ищците идеални части от недвижимия имот са част от притежаваните от ответника 1/9 идеална част от същия имо, съгласно нотариален акт № 50/ 1999 г. или са част от целия имот; с решението си съдът произнесъл ли се е по сделката за придобиване на 8/9 идеални части от целия имот и въз основа на коя искова молба на ищците; въз основа на какво искане на ищците съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив за 7413/ 31 175 ид. части. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за тълкуване на решението е недопустима, тъй като междувременно решението е било изпълнено. Обосновал е този извод с представения по делото Протокол за въвод във владение от 10.06.2013 г. на ЧСИ Р. М., от който се установява, че е било предадено владението на взискателите върху 7 413/31 756 ид. части от имота.
Обжалваното определение е правилно. Уредената в чл. 251 ГПК процесуална възможност за тълкуване на влязлото в сила решение е способ за изясняване на действителната воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, когато той е неясен или непълен и поражда спор между страните във връзка със зачитането и изпълнението на неговите правни последици. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат всички съдебни решения, независимо от техния вид – установителни, осъдителни или конститутивни. По отношение тълкуването на осъдителните решения законът – чл. 251, ал.2 ГПК, поставя и допълнително изискване – те да не са изпълнени. Изпълнението на осъдителното решение изключва правния интерес на страната да иска тълкуване на решението, защото се предполага, че след като е било изпълнено, волята на съда не е била неясна. За допустимостта на тълкуването в тази хипотеза е без значение дали искането е било направено преди или след изпълнението на решението, тъй като правният интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки и за тях съдът е длъжен да следи служебно.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.06.2013 г. по гр.д. № 1333/09 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по чл. 251 ГПК, образувано по молба на [фирма] за тълкуване на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: