О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1040
София, 09.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 ноември 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 764/2010 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Д. и Ц. Д. Д. чрез техния пълномощник адв. Ж. Б. против решение № 1596 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 444/09 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Касаторите считат, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса дали в предмета на отрицателен установителен иск за собственост, предявен от бившите собственици против ползуватели, упражнили право на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, се включва и правото на собственост върху земята за разликата над 600 кв.м. Позовават на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като твърдят, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация Г. Ж. Г. и К. И. К. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 3352 от 04.12.2008 г. по гр.д. № 9322/07 г. на Варненския районен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Г. Ж. Г. и К. И. К., че Д. С. Д. и Ц. Д. Д. не са собственици на 600/803 ид. части от реална част от 450 кв.м. от ПИ № 592 по ПНИ на м. ”А. мак”, целият с площ 803 кв.м., оцветена в жълто на приподписаната от съда скица на л. 79 от делото, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. Г. и К. К. отрицателен установителен иск за собственост до този размер. В останалата част, с която е било признато за установено по отношение на Г. Г. и К. К., че ответниците не са собственици на 203/803 ид. части от реална част от 450 кв.м. от имот № 592, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение на ОСЗГ В. от 14.06.2004 г. в полза на наследниците на Ж. Г. Ж. е било признато правото на собственост в съществуващи / възстановими/ реални граници върху нива с площ 7дка в м. ”М. гьолджук” съставлява имот пл.№ 6859 по КП от 1956 г. Част от 451 кв.м. от този имот попадат в границите на имот пл.№ 592 по плана на новообразуваните имоти на м. ”А. мак”. Приел е, че имот № 592 е идентичен с имота, предоставен с решение по протокол № 3/22.02.1969 г. на ИК на ОНС- В. за ползуване по реда на ПМС № 21/ 63 г. на бащата на ответника – С. Д. Д.. В него към 01.03.1991 г. е била изградена сграда, отговаряща на действуващите строителни правила и норми. След влизане в сила на ЗСПЗЗ ответникът Д. Д. в качеството си на единствен наследник на С. Д. упражнил правото по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и след заплащане на определената оценка, придобил правото на собственост върху 600 кв.м ид. части от имот № 592. Оттук и при липса на доказателства разликата над 600 до 803 кв.м. да е била изкупена от ответниците съгласно чл. 4з, ал.2 ЗСПЗЗ, е заключил, че искът е основателен за разликата над 600/803 ид. части от призната за възстановяване на ищците реална част с площ 450 кв.м., т.е. за 203/803 ид. части от тази реална част.
Налице е соченото от касаторите основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос, свързан с предмета на отрицателния установителен иск, който бившите собственици на земеделски земи предявяват против ползувателите, упражнили право на изкупуване по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и оттук – предпоставките за неговата допустимост и за успешното му провеждане. Този въпрос е пряко свързан с изхода на настоящия спор и е от значение за точното прилагане на закона.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1596 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 444/09 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Д. С. Д. и Ц. Д. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 122.30 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: