Определение №410 от 8.7.2014 по ч.пр. дело №3065/3065 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 410

София 08.07.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3065/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Зв. З. като пълномощник на Р. И. С., против определение № 852 от 21.03.2014 г. по в.ч.гр.д. № 622/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без разглеждане подадената от Р. И. чрез адв. З. частна жалба вх.№ 152 от 03.01.2014 г. против протоколни определения от 17.12.2013 г. по гр.д. № 15028/2013 г. на Пловдивския районен съд, с които са оставени без уважение исканията на жалбоподателката за отвод на съда и на вещото лице.
В частната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение, като се твърди, че като е отказал да се отведе от разглеждане на делото и да отведе вещото лице, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което предопределя изхода на спора.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че определенията, с които не са уважени исканията за отвод на член от състава на съда и на вещото лице, не са от категорията на посочените в чл. 274, ал.1 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване.
Определението е обосновано и законосъобразно. Определенията на съда подлежат на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1 ГПК, когато преграждат по- нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на съда, с което се оставя без уважение искане за отвод на съда, не прегражда по-нататъшния ход на делото, нито в разпоредбите на чл. 22-24 ГПК е предвидено, че съдебния акт, с който съдът се произнася по искане за отвод, подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд. Същото се отнася и за определенията, с които съдът не уважава искане за освобождаване на вещо лице. Затова, като е приел, че подадената от Р. И. чрез нейния пълномощник адв. З. частна жалба против определенията на първоинстанционния съд, с които са оставени без уважения исканията на жалбоподателката за отвод на съдията- докладчик и за освобождаване на вещото лице, е недопустима и е оставил същата без разглеждане, въззивният съд е приложил точно процесуалния закон. Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 852 от 21.03.2014 г. по в.ч.гр.д. № 622/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top